Харвардски университет
| Харвардски университет | |
|---|---|
|
Harvard University Universitas Harvardiana |
|
 |
|
| Основаване | 1636 г. |
| Вид | Частен |
| Финансиране | $30,4 млрд. (2012) |
| Президент | Лауренс Бакоу |
| Преподаватели | 2107 |
| Студенти | 21 125 |
| Местоположение | Кеймбридж, Масачузетс, САЩ |
| Цветове | Виненочервен |
| Членство | AAU, URA, NAICU, AICUM |
| Сайт | www.harvard.edu |
 |
|
  Местоположение в Масачузетс |
|
| Харвардски университет в Общомедия | |
Харвардският университет, Университет „Харвард“ или накратко Харвард (английски: Harvard University) е университет в град Кеймбридж, близо до град Бостън, щата Масачузетс, САЩ.
Харвардският университет е основан на 8 септември 1636 г. като Кеймбриджки колеж, което го прави най-старото висше учебно заведение в САЩ (макар до началото на XIX в. да е средно училище).
История[редактиране | редактиране на кода]
На 13 март 1639 г. е преименуван на името на Джон Харвард (1607 – 1638 г.), който завещава половината си имущество и библиотека на университета.
До края на XVIII век главно място в учебния курс на колежа заемат библеистиката и древните езици, след което започват да се преподават нови езици и математика.
В началото на XIX век колежът представлява привилегировано средно училище, в което обучението започва от 14-годишна възраст. Учебният курс е задължителен за всички.
Преминаването от колеж към университет става през XIX век, когато към Харвардския колеж са присъединени медицинският (основан през 1810 г.) и юридическият (1817 г.) факултети. Учебният план е разширен, въведени са история, политикономия, химия, геология и други предмети.
През втората четвърт на XIX в. университетът, в който преподават видни учени, става център на научния и културния живот в САЩ.
Важна роля в развитието на учебното заведение има американският педагог Чарлз Елиът, президент на университета в периода 1869 – 1909 г.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
| Години на основаване на колеж/факултет | |
|---|---|
| Колеж/факултет | Година на основаване |
| Харвардски колеж | 1636 |
| Факултет по медицина | 1782 |
| Богословски факултет | 1816 |
| Юридически факултет | 1817 |
| Факултет по дентална медицина | 1867 |
| Магистърски факултет по изкуства и науки | 1872 |
| Бизнес факултет | 1908 |
| Магистърски факултет по дизайн | 1914 |
| Факултет по разширено образование | 1910 |
| Магистърски факултет по образование | 1920 |
| Факултет по публично здраве | 1922 |
| Факултет по държавни науки „Кенеди“ | 1936 |
| Факултет по инженерство и приложни науки | 2007 |
Харвардският университет има факултети в следните научни направления:
- хуманитарни науки,
- естествени науки,
- юридически,
- медицински,
- здравен,
- богословски,
- конструкторски (строителен),
- държавно управление,
- практическа администрация,
- педагогически,
- инженерен
- приложна физика.
В него работят около 5000 преподаватели и се обучават около 15 000 студенти.
Библиотеката на Харвардския университет съдържа около 15,8 млн. библиотечни единици, има отделни библиотеки с редки книги и ръкописи, медицинска, китайско-японска и други библиотеки. Това е най-голямата университетска библиотека в света.
Харвард получава най-много дарения в сравнение с която и да друга образователна институция. За 2005 г. Харвард е получил дарения в размер на 25,9 милиарда долара.
Понастоящем университетът е считан за едно от най-престижните висши училища не само в САЩ, но и в света, като обикновено попада в първата петорка световни университети според различни класации. Името му е символ на изключително високо ниво на висшето образование и научните изследвания. Най-висока чест за всеки университет е да бъде наричан „национален (или регионален) Харвард“.
Кампус[редактиране | редактиране на кода]
Двор на Харвард
Статуята на Джон Харвард, Харвард Ярд
Харвард Ярд през зимата.
Библиотека Уайдънър
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Преподаватели
Димитър Ангелов (р. 1972), български историк Димитър Съселов (р. 1961), български астроном Джеймс Брайънт Конант (1893 – 1978), химик и общественик Гилбърт Люис (1875 – 1946), физикохимик Владимир Набоков (1899 – 1977), филолог Стивън Пинкър (р. 1954), канадски психолог
Алвин Рот (р. 1951), икономист
Амартя Сен (р. 1933), икономист
Карл Сейгън (1934 – 1996), астроном
Майкъл Спенс (р. 1943), икономист
Рой Глаубер, физик
Фред Уипъл (1906 – 2004), астроном
Джеймс Уотсън (р. 1928), генетик
Оливър Харт (р. 1948), икономист
Йозеф Шумпетер (1883 – 1950), австрийски икономист
Грегори Манкю (р. 1958), икономист
Едуард Уилсън (p. 1929), биолог
Бъръс Фредерик Скинър (1904 – 1990), психолог-бихевиорист
Стивън Грийнблат (р. 1943), литературен теоретик
- Студенти и докторанти
Джон Адамс (1735 – 1826), политик
Хорейшо Алджър (1832 – 1899), писател
Джон Ашбъри (1927 - 2017), поет
Робърт Бейкън (1860 – 1919), политик
Збигнев Бжежински (1928 - 2017), политолог
Бил Гейтс (р. 1955), предприемач
Хенри Джеймс (1843 – 1916), писател
Джейк Джиленхол (р. 1980), актьор
Томи Лий Джоунс (р. 1946), актьор
Едуард Адълберт Дойзи (1893 – 1986), биохимик
Роналд Дуоркин (р. 1931), философ
Ралф Уолдо Емерсън (1803 – 1882), писател
Джон Кенеди (1917 – 1963), политик
Алфред Кинси (1894 – 1956), биолог
Хал Клемънт (1922 – 2003), писател
Джеймс Брайънт Конант (1893 – 1978), химик и общественик
Томас Кун (1922 – 1996), философ
Джак Лемън (1925 – 2001), актьор
Гилбърт Люис (1875 – 1946), физикохимик
Диърдра Макклоски (р. 1942), икономист
Терънс Малик (р. 1943), режисьор
Ралф Нейдър (р. 1934), адвокат
Бенямин Нетаняху (р. 1949), политик
Андреас Папандреу (1919 – 1996), политик
Андонис Самарас (р. 1951), политик
Лорънс Рокфелер (1910 – 2004), финансист
Франклин Делано Рузвелт (1882 – 1945), политик
Ричард Столман (р. 1953), програмист
Анастас Тотев (1906 – 1999), статистик
Дейвид Фридман (р. 1945), икономист и юрист
Ръдърфорд Хейс (1822 – 1893), политик
Лърнид Хенд (1872 – 1961), юрист
Фредерик Датски, престолонаследник
Хуан Мануел Сантос (р. 1951), политик
Фелипе Калдерон (р. 1962), политик
Ма Индзиу (р. 1950), политик
Фан Ноли (1882 – 1965), политик
Беназир Бхуто (1953 – 2005), политик
Майкъл Игнатиев (р. 1947), политик
Марк Зъкърбърг (р. 1984), програмист
Уилям Бъроуз (1914 – 1997), писател
Йо-Йо Ма (р. 1955), музикант
Конан О'Брайън (р. 1955), TV водещ
Мат Деймън (р. 1970), актьор
Ашли Джъд (р. 1968), актриса
Натали Портман (р. 1982), актриса
Елизабет Шу (р. 1963), актриса
Теодор Казински (р. 1942), терорист
Робърт Опенхаймер (1904 – 1967), физик
Исороку Ямамото (1884 – 1943), адмирал
Елън Джонсън Сърлийф (1884 – 1943), политик
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|