Харвардски университет

Харвардски университет
	Harvard University; Universitas Harvardiana
Девиз	Veritas / Истина
Основаване	8 септември 1636
Вид	Частен
Финансиране	30,4 млрд. долара (2012)
Ръководител	Дрю Глипин Фауст
Преподаватели	2 107
Студенти	21 125
Местоположение	Кеймбридж, Масачузетс, САЩ
Цветове	Виненочервен
Членство	AAU, URA, NAICU, AICUM
Уебсайт	harvard.edu
	Местоположение в САЩ Масачузетс Координати: 42°22′27.99″ с. ш. 71°07′00.99″ з. д. / 42.374444° с. ш. 71.116944° з. д.
	Харвардски университет в Общомедия

Харвардският университет, Университет „Харвард“ или накратко Харвард (английски: Harvard University) е университет в град Кеймбридж, близо до град Бостън, щата Масачузетс, САЩ.

Харвардският университет е основан на 8 септември 1636 г. като Кеймбриджски колеж, което го прави най-старото висше учебно заведение в САЩ (макар до началото на XIX в. да е средно училище).

История[редактиране | редактиране на кода]

На 13 март 1639 г. е преименуван на името на Джон Харвард (1607-1638 г.), който завещава половината си имущество и библиотека на университета.

До края на XVIII век главно място в учебния курс на колежа заемат библеистиката и древните езици, след което започват да се преподават нови езици и математика.

В началото на XIX век колежът представлява привилегировано средно училище, в което обучението започва от 14-годишна възраст. Учебният курс е задължителен за всички.

Преминаването от колеж към университет става през XIX век, когато към Харвардския колеж са присъединени медицинският (основан през 1810 г.) и юридическият (1817 г.) факултети. Учебният план е разширен, въведени са история, политикономия, химия, геология и други предмети.

През втората четвърт на XIX в. университетът, в който преподават видни учени, става център на научния и културния живот в САЩ.

Важна роля в развитието на учебното заведение има американският педагог Чарлз Елиът, президент на университета в периода 1869-1909 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Харвардският университет има факултети в следните научни направления:

хуманитарни науки,
естествени науки,
юридически,
медицински,
здравен,
богословски,
конструкторски (строителен),
държавно управление,
практическа администрация,
педагогически,
инженерен
приложна физика.

Години на основаване на колеж/факултет
Колеж/факултет	Година на основаване
Харвардски колеж	1636
Факултет по медицина	1782
Богословски факултет	1816
Юридически факултет	1817
Факултет по дентална медицина	1867
Магистърски факултет по изкуства и науки	1872
Бизнес факултет	1908
Магистърски факултет по дизайн	1914
Факултет по разширено образование	1910
Магистърски факултет по образование	1920
Факултет по публично здраве	1922
Факултет по държавни науки „Кенеди“	1936
Факултет по инженерство и приложни науки	2007

В него работят около 5000 преподаватели и се обучават около 15 000 студенти.

Библиотеката на Харвардския университет съдържа около 15,8 млн. библиотечни единици, има отделни библиотеки с редки книги и ръкописи, медицинска, китайско-японска и други библиотеки. Това е най-голямата университетска библиотека в света.

Харвард получава най-много дарения в сравнение с която и да друга образователна институция. За 2005 г. Харвард е получил дарения в размер на 25,9 милиарда долара.

Понастоящем университетът е считан за едно от най-престижните висши училища не само в САЩ, но и в света, като обикновено попада в първата петорка световни университети според различни класации. Името му е символ на изключително високо ниво на висшето образование и научните изследвания. Най-висока чест за всеки университет е да бъде наричан „национален (или регионален) Харвард“.

Кампус[редактиране | редактиране на кода]

Двор на Харвард
Статуята на Джон Харвард, Харвард Ярд
Харвард Ярд през зимата.
Библиотека Уайдънър

Традиции и култура[редактиране | редактиране на кода]

Студенти и преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели

Димитър Съселов (р. 1961), български астроном
Джеймс Брайънт Конант (1893 – 1978), химик и общественик
Гилбърт Люис (1875 – 1946), физикохимик
Владимир Набоков (1899 – 1977), филолог
Стивън Пинкър (р. 1954), канадски психолог
Алвин Рот (р. 1951), икономист
Амартя Сен (р. 1933), икономист
Карл Сейгън (1934 – 1996), астроном
Майкъл Спенс (р. 1943), икономист
Рой Глаубер, физик
Фред Уипъл (1906 – 2004), астроном
Джеймс Уотсън (р. 1928), генетик
Оливър Харт (р. 1948), икономист
Йозеф Шумпетер (1883 – 1950), австрийски икономист
Грегори Манкю (р. 1958), икономист
Едуард Уилсън (p. 1929), биолог
Бъръс Фредерик Скинър (1904 – 1990), психолог-бихевиорист
Стивън Грийнблат (р. 1943), литературен теоретик