Робърт Опенхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Опенхаймер
американски физик
Робърт Опенхаймер около 1944 г.
Робърт Опенхаймер около 1944 г.

Роден
Починал
Националност Флаг на САЩ САЩ американец
Научна дейност
Област Физика
Образование Харвардски университет, Кеймбриджки университет, Гьотингенски университет
Учил при Макс Борн Nobel prize medal.svg
Работил в проектът Манхатън,
Калифорнийския университет в Бъркли,
Калифорнийски технологичен институт
Видни студенти Уилис Лам Nobel prize medal.svg
Известен с създаването на атомната бомба
Награди Награда „Енрико Ферми“

Подпис J Robert Oppenheimer signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Робърт Опенхаймер в Общомедия

Дж.[1] Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта Манхатън свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“.

След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Айнщайн и Опенхаймер

Роден е на 22 април 1904 г. в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в САЩ от Германия през 1888 г., а майка му, Ела Фридман, е художничка.

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва университета в Харвард Опенхаймер заминава за Европа за да продължи обучението си. Започва изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Дж. Томсън, но почти веднага става ясно, че е много по-надарен като физик теоретик, отколкото като експериментатор и затова заминава за университета в Гьотинген да учи под ръководството на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 г.

Калтех[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1927 г. Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 г. се мести в Калтех и едновременно с това започва работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, закупува ранчо в Ню Мексико и двете големи любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, се връща в Бъркли, където е обожаван и дълбоко уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включват изучаване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.

Личността на Робърт Опенхаймер[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Опенхаймер е емоционално нестабилен почти през целия си живот. Той пуши по 3-4 кутии цигари на ден и заявява на брат си „Имам повече нужда от физика, отколкото от приятели“. Също така той често забравя да яде когато се занимава с интелектуална дейност и се нуждае от концентрация. Той страда от депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имат чувството, че в него живеят двама души: единият впечатляващ с интелект гений и другият - несигурен в себе си позьор. Много от тях са убедени, че той има сериозни психологични проблеми.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Опенхаймер, Енрико Ферми и Ърнест Лорънс

През ноември 1940 г. той се жени за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им, Питър, а през 1944 г., докато работи по проекта Манхатън, се ражда дъщеря им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Татлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 г.

Робърт Опенхаймер умира през 1967 г. от рак. Погребението му е посетено от много учени, политически активисти и военни. Съпругата му поставя праха му в урна и го разпръсва в морето на Virgin Islands.

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Опенхаймер започва да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 година. Както много млади интелектуалци през 30-те години, той става привърженик на социални реформи, които по-късно са признати за комунистически идеи. Повечето от тях са свързани с подпомагане на гражданската война в Испания и други антифашистки дейности. Въпреки симпатиите му към Комунистическата партия, той никога не става неин член.

Проектът Манхатън[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Опенхаймер в Лос Аламос

Едно от първите неща, които Опенхаймер прави е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба. Различни европейски физици и негови студенти се впускат в изчисления и подготовка на атомната бомба. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността.

Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на своето време - Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други.

Група физици в Националната лаборатория Лос Аламос по време на войната

Опенхаимер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.

Тринити е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок.

Виждайки експлозията Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“. [2], [3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спорно е какво означава инициалът. В удостоверението за раждане е записан като Джулиъс (Julius) Робърт Опенхаймер.
  2. J. Robert Oppenheimer „Now I am become death...“ ((en))
  3. The Gita of J. Robert Oppenheimer ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за