Еклектика

Еклектика (гр. εκλέγω, избирам, отбирам) се нарича подход към мисленето, при който човек не се придържа изцяло към едни и същи парадигми или заключения, а взема предвид различни теории, за да добие изчерпателна представа за някой феномен или за да приложи дадена теория.

Такъв подход понякога не е особено елегантен и еклектиците са критикувани за непостоянство в мисленето, но въпреки това еклектиката е често срещана в различните области на познанието. Например физиката използва Законите на Нютон, за да предвиди движението на футболната топка, теорията на относителността за движението на галактиките и квантовата механика за движението на електроните.

В изкуството, и по-специално в архитектурата и приложните изкуства, терминът еклектика означава използването на елементи от различни периоди в една творба.

В психологията застъпниците на еклектиката твърдят, че толкова много фактори влияят на поведението, че е невъзможно да не се вземат предвид всички перспективи, за да се идентифицира, промени, обясни и определи човешкото поведение.

Еклектиката се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са стоиците Панет и Посидон, а от римската школа - Цицерон и Сенека.