Макс Борн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Борн
Max Born
германски физик

Роден
Починал
5 януари 1970 г. (87 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област физика
Образование Гьотингенски университет
Учил при Карл Рунге
Работил в Гьотингенски университет
Франкфуртски университет
Кеймбриджки университет
Единбургски университет
Видни студенти Робърт Опенхаймер
Фридрих Хунд
Мария Гьоперт-Майер Nobel prize medal.svg
Известен с поставяне на основите на квантовата механика; теория на кристалната решетка
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1954)
Семейство
Баща Густав Борн
Майка Маргарет Кауфман
Съпруга Хедвиг Мартин Еренберг (ж. 1913 – 1970)
Деца Густав (р.1921), Айрин (1914 – 2003), Гритли
Подпис Max Born signature.svg
Макс Борн в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Макс Борн (на немски: Max Born) е германски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 г., считан за един от основателите на квантовата механика и създател (заедно с Макс фон Лауе) на теорията на кристалната решетка. Чуждестранен член-кореспондент на РАН и почетен член на АН на СССР.

Негова внучка е известната актриса и певица Оливия Нютън-Джон (р. 1948).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 декември 1882 година в Бреслау, Германска империя (днес Вроцлав, Полша), най-голямото от двете деца в семейството на еврейския ембриолог Густав Борн (1850 – 1900), професор по анатомия на Университета в Бреслау, и Маргарет Кауфман (1856 – 1886), талантлива пианистка. Още в ранна възраст Борн се интересува много от математика и физика. През 1901 г. се записва да следва в Университета в Бреслау, но през 1904 решава да продължи образованието си в Гьотингенския университет, където е силно повлиян от най-известните математици за това време Давид Хилберт, Феликс Клайн и Херман Имот,

По време на Първата световна война Борн прави изследвания и оценки на изобретенията в областта на артилерията. Точно тогава започва и приятелство му с Айнщайн. Борн заимства много идеи от Айнщайн и теорията на относителността и създава нов опростен метод за изчисляване на масата на електрона.

През 1907 г. става професор и преподава в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген и Единбург. През 1932 става декан на научния факултет в Гьотинген. След идването на Хитлер на власт този факултет престава да съществува и Борн се мести в Англия, където преподава в Кеймбриджкия университет.

През 1954 г. става носител на Нобелова награда за физика “за фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция".

Умира на 5 януари 1970 година в Гьотинген на 87-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Untersuchungen über die Stabilität der elastischen Linie in Ebene und Raum, unter verschiedenen Grenzbedingungen (Дисертация, 1906).
  • Dynamik der Kristallgitter (1915)
  • Die Relativitätstheorie Einsteins (1920), Springer, ISBN 3-540-04540-6.
  • Atomtheorie des festen Zustands (Dynamik der Kristallgitter). In: Encyklopädie der mathematischen Wissenschaften mit Einschluss ihrer Anwendungen. Leipzig 1922, S. 35ff. (онлайн).
  • Vorlesungen über Atommechanik (1925), MIT Press, ISBN 0-262-52019-2.
  • (в съавторство с Pascual Jordan): Zur Quantenmechanik. In: Zeitschrift für Physik 34, 1925, S. 858 ff. (превод на английски език в: Sources of Quantum Mechanics. Hrsg. von B. L. van der Waerden, Amsterdam 1967, S. 277 ff.
  • (в съавторство с Werner Heisenberg и Pascual Jordan): Zur Quantenmechanik II. In: Zeitschrift für Physik 35, 1926, S. 557 ff. (englische Übersetzung in: Sources of Quantum Mechanics. Hrsg. von B. L. van der Waerden, Amsterdam 1967, S. 321 ff.
  • Zur Wellenmechanik der Stossvorgänge. In: Nachrichten von der Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen, Mathematisch-Physikalische Klasse, 1926, S. 290 ff. (14. Januar 1927; онлайн).
  • Optik. Ein Lehrbuch der elektromagnetischen Lichttheorie (1933), Reprint Springer 1972.
  • Experiment and theory in physics (1943).
  • Natural philosophy of cause and chance (1949).
  • в съавторство с Kun Huang Dynamical Theory of Crystal Lattices, Clarendon Press, Oxford 1954.
  • Physik im Wandel meiner Zeit (1957).
  • Der Luxus des Gewissens (в съавторство с Hedwig Born) (1958).
  • Principles of Optics (в съавторство с Emil Wolf) (1959)
  • Von der Verantwortung des Naturwissenschaftlers (1965).
  • Mein Leben. Die Erinnerungen des Nobelpreisträgers. Nymphenburger Verlag, 1975. ISBN 3-485-00204-6
  • Albert Einstein, Hedwig und Max Born Briefwechsel: 1916–1955 / kommentiert von Max Born, Geleitwort von Bertrand Russell, Vorwort von Werner Heisenberg. Nymphenburger Verlag: München, 1969. ISBN 3-499-11478-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за