Франсоа Англер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа Англер
François Englert
белгийски физик
Франсоа Англер в Израел, 2007 г.
Франсоа Англер в Израел, 2007 г.

Роден

Националност  Белгия
Образование Брюкселски свободен университет
Научна дейност
Област Физика
Образование Брюкселски свободен университет
Работил в Брюкселски свободен университет
Университет Корнел
Известен с механизма Браут-Англер-Хигс за обясняване на масата на елементарните частици
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2013)
Награда Сакурай (2010)
Награда Волф (2004)
Награда Франки (1982)

Уебсайт www.ulb.ac.be/sciences/physth/people_FEnglert.html
Франсоа Англер в Общомедия

Nobel prize medal.svg Франсоа Англер[1][2] (произношение нафренски: [ɑ̃glɛʁ], изписване на френски: François Englert, на български: Франсоа Енглер[3][4][5][6][7][8][9]) е белгийски физик теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2013 г. „за теоретичното откритие на механизъм, допринасящ съществено за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици, експериментално потвърден от откриването на предсказаната фундаментална частица от детекторите на елементарни частици ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер на ЦЕРН“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 ноември 1932 г. в Етербек, Белгия. Завършва средното си образование в Кукелберг. Дипломира се като електроинженер през 1955 г. и по-късно следва физика. Дипломира се като физик от Брюкселския свободен университет през 1957 г., а на следващата година защитава докторантура. Заминава за САЩ, където работи в университета Корнел до 1961 г., когато е назначен за лектор в Брюкселския свободен университет.

През 1998 г. получава титлата „професор хонорис кауза“.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В сътрудничество с Робер Брут, предлага механизма на Брут-Англер-Хигс като обяснение за механизма, по който елементарните частици придобиват маса.[10] Такъв механизъм е предложен едновременно и от Питър Хигс[11], на когото е наречена и съответстващата елементарна частица, хигс бозона. За откритието си получава, съвместно с Питър Хигс, Нобеловата награда за 2013 г.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нобеловата награда по физика за 2013 г. Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., физически факултет на Пловдивския университет
  2. Нобел за Божията частица Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., в-к Труд, 8 октомври 2013 г.
  3. „Учените, предсказали съществуването на Хигс бозона, отличени с Нобелова награда: в-к Труд, 8 октомври 2013 г.“, архив на оригинала от 10 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131010070812/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2346683, посетен 10 октомври 2013 
  4. За произхода на Вселената: интервю с Питър Хигс и Франсоа Енглер/сайт на Европейския парламент
  5. Питър Хигс и Франсоа Енглер спечелиха Нобеловата награда за физика/Сайта на БНТ
  6. Нобеловата награда за физика отиде у Питър Хигс и Франсоа Енглер/сайта на dnes.bg
  7. Британецът Питър Хигс и Франсоа Енглер от Белгия печелят тазгодишната Нобелова награда за физика/ сайта на БНР
  8. Хигс-бозонът донесе на откривателите си Нобелова награда/сайт на vesti.bg
  9. „Страната ни има принос за откриването на Божествената частица/ сайт на monitor.bg“, архив на оригинала от 13 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131113185408/http://www.monitor.bg/bin/marticle?id=404406, посетен 13 ноември 2013 
  10. ((en)) Франсоа Англер и Робер Брут, Broken Symmetry and the Mass of Gauge Vector Mesons, Physical Review Letters, 13, 321 – 322 (1964) Voir en ligne.
  11. ((en)) Питър Хигс, Broken Symmetries and the Masses of Gauge Bosons, Physical Review Letters, 13, 508 – 509 (1964) Voir en ligne.
  12. 2013 Nobel Prize in Physics (pdf). // Нобелов комитет, 8 октомври 2013. Посетен на 8 октомври 2013. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]