Франсоа Англер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа Англер
François Englert
белгийски физик
Франсоа Англер в Израел, 2007 г.
Франсоа Англер в Израел, 2007 г.

Роден
6 ноември 1932 г. (84 г.)
Националност Флаг на Белгия Белгия
Научна дейност
Област Физика
Образование Брюкселски свободен университет
Работил в Брюкселски свободен университет
Университет Корнел
Известен с механизма Браут-Англер-Хигс за обясняване на масата на елементарните частици
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2013)
Награда Сакурай (2010)
Награда Волф (2004)
Награда Франки (1982)
Франсоа Англер в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Франсоа Англер [1][2] (произношение на френски: [ɑ̃glɛʁ][3][4][5][6][7], изписване на на френски: François Englert, на български: Франсоа Енглер[8][9][10][11][12][13][14]) е белгийски физик-теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2013 г. „за теоретичното откритие на механизъм, допринасящ съществено за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици, експериментално потвърден от откриването на предсказаната фундаментална частица от детекторите на елементарни частици ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер на ЦЕРН".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 ноември 1932 г. в Етербек, Белгия. Завършва средното си образование в Кукелберг. Дипломира се като електроинженер през 1955 г. и по-късно следва физика. Дипломира се като физик от Брюкселския свободен университет през 1957 г., а на следващата година защитава докторантура. Заминава за САЩ, където работи в университета Корнел до 1961 г., когато е назначен за лектор в Брюкселския свободен университет.

През 1998 г. получава титлата „професор хонорис кауза“.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В сътрудничество с Робер Брут, предлага механизма на Брут-Англер-Хигс като обяснение за механизма, по който елементарните частици придобиват маса.[15] Такъв механизъм е предложен едновременно и от Питър Хигс[16], на когото е наречена и съответстващата елементарна частица, хигс бозона. За откритието си получава, съвместно с Питър Хигс, Нобеловата награда за 2013 г.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нобеловата награда по физика за 2013 г., физически факултет на Пловдивския университет
  2. Нобел за Божията частица, в-к Труд, 8 октомври 2013 г.
  3. Journal du 20 heures de France 2
  4. Annonce de l'Euronews pour le Prix Nobel
  5. Annonce du Prix Nobel au CERN, Press-Centre du CERN
  6. Annonce sur Télé Bruxelles
  7. Съобщение на Нобеловия комитет
  8. Учените, предсказали съществуването на Хигс бозона, отличени с Нобелова награда: в-к Труд, 8 октомври 2013 г
  9. За произхода на Вселената: интервю с Питър Хигс и Франсоа Енглер/сайт на Европейския парламент
  10. Питър Хигс и Франсоа Енглер спечелиха Нобеловата награда за физика/Сайта на БНТ
  11. Нобеловата награда за физика отиде у Питър Хигс и Франсоа Енглер/сайта на dnes.bg
  12. Британецът Питър Хигс и Франсоа Енглер от Белгия печелят тазгодишната Нобелова награда за физика/ сайта на БНР
  13. Хигс-бозонът донесе на откривателите си Нобелова награда/сайт на vesti.bg
  14. Страната ни има принос за откриването на Божествената частица/ сайт на monitor.bg
  15. ((en)) Франсоа Англер и Робер Брут, Broken Symmetry and the Mass of Gauge Vector Mesons, Physical Review Letters, 13, 321 – 322 (1964) Voir en ligne.
  16. ((en)) Питър Хигс, Broken Symmetries and the Masses of Gauge Bosons, Physical Review Letters, 13, 508 – 509 (1964) Voir en ligne.
  17. ((en))  2013 Nobel Prize in Physics (pdf). // Нобелов комитет, 8 октомври 2013. Посетен на 8 октомври 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]