Реймънд Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реймънд Дейвис
Raymond Davis
американски физик
През 2001 г.
През 2001 г.

Роден
Починал
31 май 2006 г. (91 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Мерилендски университет
Йейлски университет
Работил в Национална лаборатория Брукхейвън
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2002)
Реймънд Дейвис в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Реймънд Дейвис (на английски: Raymond Davis) е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Реймънд Дейвис получава Медала за наука от Джордж Буш, 2001 г.

Роден е на 14 октомври 1914 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Завършва химия в Мерилендския университет през 1938 г. През 1942 защитава докторска дисертация по физикохимия в Йейлския университет. След приключването на военната му служба през 1946 започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, занимаваща се и с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното, частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета разпада.

Умира на 31 май 2006 г. в Ню Йорк на 91-годишна възраст.

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на изотопа 37Аргон и дълбочината, на която са поставени детекторите под земята. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от експериментите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.

По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този експеримент обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]