Реймънд Дейвис
| Реймънд Дейвис Raymond Davis | |
| американски физик | |
 През 2001 г. | |
| Роден |
14 октомври 1914 г.
|
|---|---|
| Починал |
Ню Йорк, САЩ |
| Погребан | Съединени американски щати |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Йейлски университет |
| Работил в | Брукхейвънска национална лаборатория Monsanto Пенсилвански университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Награди |  Нобелова награда за физика (2002) |
| Реймънд Дейвис в Общомедия | |
Реймънд Дейвис (на английски: Raymond Davis) е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 октомври 1914 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Завършва химия в Мерилендския университет през 1938 г. През 1942 защитава докторска дисертация по физикохимия в Йейлския университет.[3] След приключването на военната му служба през 1946 започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, занимаваща се и с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното, частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета разпада.
Умира на 31 май 2006 г. в Ню Йорк на 91-годишна възраст.[4][5]
Научна работа
[редактиране | редактиране на кода]Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на изотопа 37Аргон и дълбочината, на която са поставени детекторите под земята. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от експериментите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.
По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този експеримент обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lande, Kenneth. Obituary: Raymond Davis Jr // Physics Today 59 (10). October 2006. DOI:10.1063/1.2387099. с. 78 – 80.
- ↑ The Nobel Prize in Physics 2002 // Посетен на 9 March 2023.
- ↑ Lande, Kenneth. Raymond Davis Jr. 1914–2006 // Biographical Memoirs of the National Academy of Sciences. Washington, DC, The National Academies Press, 2018. с. 1 – 28.
- ↑ Kenneth Chang. Raymond Davis Jr., Nobelist Who Caught Neutrinos, Dies at 91 // The New York Times. 2 June 2006. Посетен на 10 октомври 2007.
- ↑ David B. Caruso. Raymond Davis, who detected elusive solar particles, dies at 91 // The Boston Globe. 2 June 2006. Посетен на 10 октомври 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Реймънд Дейвис- ((en)) Биография на Реймънд Дейвис на сайта на Нобеловите награди
| |||||||||||||||||||||||
|
