Денис Габор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Денис Габор
Gábor Dénes
унгарско-британски физик
Dennis Gabor.jpg

Роден
Починал
Националност Флаг на Унгария Унгария
Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област Физика
Образование Берлински технически университет
Работил в Сименс АГ
Компания Томсън-Хюстън
Известен с теория на холографията
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1971)
Денис Габор в Общомедия

Денис Габор, CBE (на унгарски: Gábor Dénes, Габор Денеш) е унгаро-английски физик и електроинженер. През 1947 г. създава теория на холографията, за което получава Нобелова награда за физика za 1971 г. В основата на откритието стои методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена от предмета на изобразяване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юни 1900 г. в Будапеща. През 1924 г. започва да учи електроинженерство във Висшето техническо училище в Берлин. Често посещава Берлинския университет, където физиката претърпява бурно развитие и е представена от величия като Макс Планк, Алберт Айнщайн и др. Въпреки че по професия е електроинженер, Габор се занимава предимно с приложна физика. Докторатът му (1927) е разработка на един от първите високочестотни електронно-лъчеви осцилоскопи. Други негови изобретения са покрита с желязо магнитна електронна леща и кварцова живачна лампа с високо налягане на парите и молибденово запечатване. През 1927 г. започва да работи като учен-изследовател във фирмата „Сименс и Халске“ (днес Сименс АГ).

През 1933 г. напуска нацистка Германия и след кратък престой в Унгария окончателно се установява в Англия. Започва работа в град Ръгби, в компанията Томсън-Хюстън, които са заинтересовани от плазмената му лампа. През 1936 г. се жени за Марджъри Батлър. По това време прави първите си разработки в областта на комуникационните теории и създава система за стереоскопична кинематография. Работи в Томсън-Хюстън до 1948 г. През последната година от работата си там прави експерименти в областта на холографията, която по това време се нарича „реконструкция на вълновия фронт“. Обединявайки собствените си постижения с тези на Уилям Лорънс Браг и Фриц Цернике, Габор и асистентът му Айвър Уилямс създават първата холограма (холографията става значително по-качествена след изобретяването на лазера).

Умира на 9 февруари 1979 г. в Лондон на 78-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

Не можем да предскажем бъдещето, но можем да го изобретим.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за