Масатоши Кошиба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Масатоши Кошиба
小柴 昌俊
японски физик
Masatoshi Koshiba 2002.jpg
Роден
Националност Флаг на Япония Япония
Научна дейност
Област Физика
Образование Токийски университет
Рочестърски университет
Работил в Токийски университет
Видни студенти Такааки Каджита
Известен с работата си в областта на астрофизиката и неутриното
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2002)
Масатоши Кошиба в Общомедия

Масатоши Кошиба (на японски: 小柴 昌俊) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 септември 1926 г. в Тойохаши, Япония. Завършва Токийския университет през 1951. Защитава докторска дисертация през 1955 в Университета на Рочестър. През 1960 става професор в Токийския университет, а през 1987 почетен професор.

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Кошиба работи върху неутриното, елементарна частица, която дълго след теоретичното ѝ предсказване не е наблюдавана от учените. От 20-те години на ХХ век се предполага, че Слънцето трябва да излъчва голям брой неутрино поради термоядрените реакции, които протичат в него. По-късно е доказано и теоретично, че Слънцето трябва да произвежда огромен брой неутрино, които обаче взаимодействат изключително слабо с материята, поради което са на практика ненаблюдаеми.

Кошиба започва работа върху предложения от Реймънд Дейвис експеримент, като поставя водни резервоари в стара цинкова мина в Япония. Извършеният от него опит (наречен Камиоканде-II) потвърждава резултатите на Дейвис: засеченото неутрино е три пъти по-малко от теоретично очакваното. През 1987 г. Камиоканде засича неутриното, излъчено при избухването на свръхновата SN1987A в Големия Магеланов облак. След построяването на по-голям детектор, наречен Супер-Камиоканде, който започва да работи през 1996, Кошиба доказва това, което учените подозират отдавна: при полета си неутриното свободно преминава от един вид в друг, като съществуват общо три вида, което обяснява парадокса с наблюдаването на три пъти по-малко неутрино с източник Слънцето.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]