Роджър Пенроуз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роджър Пенроуз
Roger Penrose
английски математик и физик
Роджър Пенроуз през 2011 г.
Роджър Пенроуз през 2011 г.

Роден
8 август 1931 г. (91 г.)

Религияатеизъм
Националност Великобритания
Учил вЛондонски университетски колеж
Кеймбриджки университет
НаградиНобелова награда за физика (2020)[1]
Научна дейност
ОбластМатематика, физика
Работил вЛондонски университет
Кеймбриджки университет
Принстънски университет
Оксфордски университет
Известен сТриъгълник на Пенроуз
Покритие на Пенроуз
Теорема на Пенроуз - Хоукинг
Братя/сестриДжонатан Пенроуз
Оливър Пенроуз

Уебсайт
Роджър Пенроуз в Общомедия

Роджър Пенроуз (на английски: Roger Penrose) е английски математик и теоретичен физик. Удостоен с Нобелова награда за физика през 2020 г. за откритието, че формирането на черна дупка е надеждно предсказание за Общата теория на относителността.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 август 1931 в Колчестър, Есекс, Англия.

Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в Оксфорд.

В сферата на математическата физика работи върху различни приложения на Общата теория на относителността. Неговата туисторна теория на пространството и времето продължава да е актуална алтернатива в съвременната физика. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за сингулярностите разкрива основни характеристики на черните дупки. Космологическите възгледи на Пенроуз намират завършен израз в схващането за циклично преобразуване на Вселената. Забележителен принос в математиката е Мозайката на Пенроуз, която изиграва решаваща роля за разбирането на откритите по-късно квазикристали.

От края на 50-те години на ХХ век той популяризира една оптическа илюзия, която става известна като Триъгълник на Пенроуз. Интересът му към теорията на познанието и неговите условия по-късно го водят към обсъждането на проблемите за изкуствен интелект. През 2005 г. издава подробно изложение на своите идеи, при което се разграничава и критикува теорията на струните.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български

  • Роджър Пенроуз, Новият разум на царя: За компютрите, разума и законите на физиката, София: УИ Св. Климент Охридски, 1998, ISBN 954-07-0468-5
  • Стивън Хокинг и Роджър Пенроуз, Природата на пространството и времето, София: УИ Св. Климент Охридски, 1999, ISBN 954-07-1228-9
  • Роджър Пенроуз, Пътят към реалността. Пълен справочник за законите на Вселената, София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0055-3
  • Сенките на ума, София: Изток-Запад, 2020, ISBN 978-619-01-0726-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]