Карло Рубия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карло Рубия
Carlo Rubbia
италиански физик
4 юли 2012 г.

Роден
31 март 1934 г. (88 г.)

Националност Италия
Учил вКолумбийски университет
Пизански университет
НаградиНобелова награда за физика (1984)[1][2]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вКолумбийски университет
Харвардски университет
CERN
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1984)
Карло Рубия в Общомедия

Nobel prize medal.svg Карло Рубия (на италиански: Carlo Rubbia) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1984 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 март 1934 г. в Гориция, Фриули-Венеция Джулия, Италия. Завършва Скуола нормале в Пиза, където защитава докторска дисертация върху експерименти с космически лъчи. През 1958 е назначен в Колумбийския университет, където продължава опитите си, като изучава и ускорителите на елементарни частици. През 1960 се връща в Европа и започва да работи в CERN. През 1970 е назначен за редовен професор в Харвард, но продължава да работи и в CERN.

През 1976 г., по негова идея, Супер-протонния синхротрон е преобразуван така, че протони и антипротони да бъдат насочвани едни срещу други в един тунел. Ускорителят, в този си вид, започва да работи през 1981, а през 1983 е обявено, че с тази техника е открит W бозона. Година по-късно, Рубия, заедно със Симон ван дер Меер, е награден с Нобеловата награда за физика.

В Харвард работи до 1989 г., когато приема назначение за генерален директор на CERN, с петгодишен мандат.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Physics 1984. // Посетен на 3 декември 2013 г.. (на английски)
  2. а б www.nobelprize.org.