Карл Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за швейцарския физик. За немския филолог и историк вижте Карл Мюлер (филолог).

Карл Мюлер
Karl Alexander Müller
швейцарски физик
Карл Мюлер, 2001 г.
Карл Мюлер, 2001 г.

Роден

Националност  Швейцария
Образование Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Награди Нобелова награда за физика (1987)[1][2]
Научна дейност
Област Физика
Образование Швейцарски федерален технологичен институт
Учил при Волфганг Паули
Работил в IBM
Известен с откриването на свръхпроводимост при керамичните материали
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1987)
Карл Мюлер в Общомедия

Nobel prize medal.svgКарл Мюлер (на немски: Karl Alexander Müller) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1987 г., за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 април 1927 г. в Базел, Швейцария. Малко след раждането на Мюлер семейството се премества в Залцбург, където баща му учи музика. След смъртта на майка му през 1928 г. той е изпратен да учи в Евангелски колеж в Шиър, Източна Швейцария. Там през 1945 г. завършва средното си образование. През Втората световна война следва физика в неутрална държава, което оказва силно влияние върху кариерата му. Следва физика в Швейцарския федерален технологичен институт (ETH-Zürich), където слуша лекциите на Волфганг Паули, след което се и дипломира. Защитата докторска дисертация през 1957 г.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дипломната му работа в ETH-Zürich е върху ефекта на Хол в сив калай.

Посвещава 15 години от работата си в IBM (1963 – 1985) на SrTiO3 и подобните перовскити. Изследва фотохроматичните им свойства на перовскитите, примесени с йони на преходни елементи, техните химични съединения, фероелектрични свойства, както и термодинамиката на техните фазови преходи.

Свръхпроводимост при високи температури[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80-те години при Мюлер постъпва на работа Йохан Беднорц, с когото търсят свръхпроводими при високи температури. Двамата учени изследват оксидите на различни елементи, за които имало индикации ще могат да проявят свойства на свръхпроводници. През 1986 г. Мюлер и Беднорц наблюдават свръхпроводимост в барий-лантан-меден оксид на температура от 35°K, което е значително повече от последната най-висока температура на свръхпроводимост – 23°K, постигната през 1973 г. Към края на годината Пол Чу от Хюстънския университет потвърждава резултатите им, като постига температура от 93°K.

През 1987 г. те получават Нобелова награда за физика, което е най-краткият интервал между откритие и Нобелова награда за него.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Physics 1987. // Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)