Свръхпроводимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Свръхпроводимостта е физическа характеристика на някои материали при ниски температури. Тя се проявява като отсъствие на електрическо съпротивление и съвършен диамагнетизъм (ефект на Майснер). Тя се проявява като фазов пеход при определена температура Тк, наречена критична.

Явлението е открито през 1911 г. от холандския физик Хейке Камерлинг Онес, кой изследва съпротивлението на чист живак при ниски температури. В 1986 г. Беднорц и Мюлер установяват свръхпроводимост на сплави при температури, значително по-високи от известните до тогава, което се оказва от различен тип. Оттогава става общоприето различаването на „класическа“ и високотемпературна свръхпроводимост.

Класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 келвина (–243,15 °C), но при някои известни сплави и състави е възможно тя да бъде увеличена (високотемпературна свръхпроводимост).

Материал Ga Al In Sn Hg Pb Nb Nb-Pb La-Ba-Cu-oxide Ya-Ba-Cu-oxide Tl-Ba-Cu-oxide
Tk [K] 1.1 1.2 3.4 3.7 4.2 7.2 9.3 17.9 30 92 125

Ниските температури са условие за проявата на свръхпроводимост, но явлението зависи и от други фактори, например електрическо напрежение или външно магнитно поле. При протичането на ток съществува критическа стойност за неговата плътност, над която материалите възвръщат обичайното си съпротивление. На нея съответсва и критическо магнитно поле, което има същия ефект. За практически приложения тези прагови стойности са ниски, което ограничава реалното използване на свръхпроводниците.

Критични температури на свръхпроводящи материали, открити между 1900 и 2015 г.[1]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pia Jensen Ray. Figure 2.4 in Master's thesis, „Structural investigation of La(2-x)Sr(x)CuO(4+y) – Following staging as a function of temperature“. Niels Bohr Institute, Faculty of Science, University of Copenhagen. Copenhagen, Denmark, November 2015. DOI:10.6084/m9.figshare.2075680.v2
  • Файнман Р., Лекции по Физика т. 3 (гл. 19 Свръхпроводимост), София: Наука и изкуство 1976

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]