Електрическо съпротивление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Класическа електродинамика

CoulombsLaw.svg
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм

Електрическото съпротивление е физична величина, характеризираща способността на материалите да се съпротивляват на електрическия ток, който протича през тях.

Съпротивлението при постоянен ток се определя като отношението на електрическата потенциална разлика към тока в проводник, в който няма електродвижещо напрежение.

Законът на Ом за съпротивлението на част от веригата е[1]:

R={U \over I}.

При това различаваме постоянна стойност на съпротивлението или моментна стойност (при промяна на тока или напрежението с времето)[2].

Активното съпротивление при променлив ток е реалната част от комплексното съпротивление (импеданса).

Реактанс (реактивно съпротивление) пък се нарича имагинерната част от комплексното съпротивление.

Измервателната единица за електрическо съпротивление според системата SI е ом и се означава с гръцката буква Ω. 1 Ω (един ом) е електрическото съпротивление на проводник, върху който ток от 1 A (един ампер) предизвиква пад на напрежение 1 V (един волт).

Понастоящем най-точното възпроизвеждане на единицата става с помощта на квантовия ефект на Хол, като еталонът се намира при температура под 4 К.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. IEC 60050-131, Международен електротехнически речник
  2. ISO/IEC 80000-6, Величини и единици − част 6: Електромагнетизъм, 2008; термин 6-46

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]