Постоянен ток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Постоянният ток (съкр. от английски: DC (direct current)), и често наричан в практиката прав ток, е електрически ток, който не се изменя по посока във времето. Характерно за източниците на постоянен ток (в сравнение с тези за променлив) е, че при тях единият им полюс винаги има по-висок електрически потенциал от другия. Източници на прав ток са токоизправителите, батериите, слънчевите клетки, динамата (генераторите на постоянен ток), различни видове сензори и др. Постоянният ток може да протича по кабели (метални проводници), но също така и по полупроводници, изолатори, и като следствие на емитирани заредени частици - дори във вакуум. Първият постояннотоков генератор с "индустриална" мощност и широко практическо приложение е изобретен от Томас Едисън, но изобретенията и дългогодишната работа на Никола Тесла правят предимствата на променливия ток и съответните генератори очевидни. Постоянният ток е фундаментален за работата на всички електронни устройства, като още се използва за захранването на постояннотокови двигатели, зареждане на акумулаторни батерии, заваръчни агрегати, електролиза и други електрохимични процеси, и др.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]