Постоянен ток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
посока на електроните(зелена стрелка) приета посока на тока (червена стрелка)

Постоянният ток (съкр. от английски: DC (direct current)), и често наричан в практиката прав ток, е електрически ток, който не се изменя по посока и големина във времето. Характерно за източниците на постоянен ток (в сравнение с тези за променлив) е, че при тях единият им полюс винаги има по-висок електрически потенциал от другия. Източници на прав ток са токоизправителите, батериите, слънчевите клетки, динамата (генераторите на постоянен ток), различни видове сензори и др. Постоянният ток може да протича по кабели (метални проводници), но също така и по полупроводници, и като следствие на емитирани заредени частици - дори във вакуум.При възникване на електрическа дъга от постоянен ток тя гори много устойчиво.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите източници на постоянен ток са били галваничните елементи.Най-старият такъв се смята, че е багдадската батерия.По късно Галвани отново преоткрива галваничният елемент.

Първият постояннотоков генератор с "индустриална" мощност и широко практическо приложение е изобретен от Томас Едисън, но изобретенията и дългогодишната работа на Никола Тесла правят предимствата на променливия ток и съответните генератори очевидни. Постояният ток обаче не бил напълно отхвърлен.Първоначално за токоизправяне на променливият ток се е използвали ротационни преобразуватели.

По-късно вече се открива и развива полупроводниковата техника.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Постоянният ток е фундаментален за работата на всички електронни устройства, като се използва за захранването на постояннотокови двигатели, зареждане на акумулаторни батерии, заваръчни агрегати, електролиза и други електрохимични процеси, и в комуникационната техника. Макар и доста устройства в бита да са захранвани от променлив ток, то тяхната основна електроника работи на постоянен ток, като това става с помощта на полупроводникови токоизправители. Изграждат се също и специални високоволтови постояннотокови мрежи за пренос на електрическа енергия.(UHVDC) като предимства на такава мрежа са много по-малкият брой проводници и ниски загуби поради индуктивност и капацитет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]