Индуктивност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Серия статии на тема
Класическа електродинамика
CoulombsLaw.svg
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм

Индуктивност на токов кръг (токов контур) е отношението на обхванатия от кръга магнитен поток към електрическия ток в кръга. Означава се с L.

Зависимостта между индуктивността L, напрежението v(t), и тока i(t) в една верига е:

.

При фиксирана дължина на проводника, максимална индуктивност притежава опънат проводник, а минимална – сгънатия на две проводник. Индуктивността на една навивка (на затворен контур) е пропорционална на обхваната площ S. При фиксирана дължина на проводника най-голяма площ обхваща навивката, чийто контур описва кръг. Затова навивките с кръгла форма пораждат висока индуктивност.

Индуктивността L на бобина с кръгло сечение (соленоид) с площ на сечението S е правопропорционална на квадрата на броя на навивките в намотката N и обратно пропорционална на дължината на бобината l:

Тук μ0 е магнитната константа (магнитната проницаемост на вакуума).

Измервателната единица за индуктивност в системата SI е хенри (символ: H). Наречена е на името на Джоузеф Хенри (Joseph Henry, 1797-1878), американски учен, който е открил електромагнитната индукция независимо от Майкъл Фарадей (Michael Faraday, 1791-1867).

При променливи токове индуктивността се явява като индуктивно съпротивление за веригата а отдаваната енергия е реактивна.