Интензитет на електрическото поле

Интензитетът е основна векторна характеристика на електрическото поле; равна на отношението на силата, действаща на точков електрически заряд в дадена точка от полето, към големината на заряда.

За да определим електрическото поле в определена точка на пространството, измерваме силата която това поле упражнява върху заряд $q_{0}$ , когато е поставен в тази точка.

${\vec {E}}={F \over q_{0}}.{{\vec {r}} \over r}$ (1)

${\vec {E}}$ се нарича интензитет (напрегнатост) на електрическото поле. В учебниците по английски ще го срещнем само като електрическо поле Е.

Да вземем заряд q поставен на разстояние r от тестов заряд $q_{0}$ . Съгласно закона на Кулон:

$F=k.{{q.q_{0}} \over {r^{2}}}$ (2)

Съгласно формула (1) $E={F \over q}$

Откъдето следва, че:

${\vec {E}}=k.{q \over {r^{2}}}.{{\vec {r}} \over r}$

${{\vec {r}} \over r}$ – единичен вектор – определящ посоката на полето.

Когато имаме електрическо поле, създадено от множество заряди, интензитета на полето е векторна сума от електрическите полета на всички заряди.

${\vec {E}}=k.\sum _{i}{q_{i} \over {r_{i}^{2}}}.{{{\vec {r}}_{i}} \over r_{i}}$

$r_{i}$ -разстояние от заряда qi до точката в която измерваме електрическото поле.

Единицата за интензитет е нютон на кулон.

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.