Сила на Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сила на Лоренц е силата, действаща върху заредена частица, причинена от електрическото, магнитното или електромагнитно полета на средата, в която тя се намира. Лоренцовата сила се изразява с уравнението на Лоренц-Кулон (понякога наричано само уравнение на Лоренц):

където

F е пълната сила действаща на частицата [N]
Fе е силата породена от електрическото поле [N]
Fm е силата от магнитното поле [N]
E е векторът на електрическото поле (електрически интензитет) [V/m]
B е векторът на магнитното поле (плътност на магнитния поток или магнитна индукция) [T]
q е електрическият заряд на частицата [C]
v моментната скорост на частицата [m/s]
× изразява векторно произведение.

Трябва да се отбележи, че статичен заряд (v=0) изпитва само електрическа сила, докато подвижен заряд изпитва едновременно електрическа и магнитна сила.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Nathan Ida. Engineering Electromagnetics. Springer, 2004.
  • H.A. Lorentz, Les formules fondamentales de l'électrodynamique, Archives Néerlandaises 17: 83-100 (1882)
  • H.A. Lorentz, On the vibrations of electrified systems, placed in a magnetic field, Proceedings Koninklijke Akademie van Wetenschappen 1: 340-359 (1899)
  • H.A. Lorentz, Contributions to the theory of electrons. I, Proceedings Koninklijke Akademie van Wetenschappen 5: 608-628 (1902)
  • H.A. Lorentz, Clerk Maxwell's electromagnetic theory, The Rede Lecture, Cambridge, 15 May 1923