Густав Кирхоф
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
|
Густав Кирхоф Gustav Kirchhoff |
|
|---|---|
| германски физик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Германия |
|
|
|
| Националност | немец |
| Образование | Кьонигсбергски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Образование | Кьонигбергски университет |
| Работил в |
Берлински университет Бреслауски университет Хайделбергски университет |
| Известен с | Законите на Кирхоф |
| Густав Кирхоф в Общомедия | |
Густав Роберт Кирхоф (на немски: Gustav Robert Kirchhoff) е германски физик, със съществен принос в теориите на електрическите вериги, спектроскопията, излъчването на абсолютно черното тяло. Именно той въвежда термина „абсолютно черно тяло“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кирхоф е роден в Кьонигсберг, Източна Прусия. Завършва Кьонигсбергския университет през 1847 г., където посещава математико-физичните семинари на Франц Нюман и Фридрих Рихелот. Оженва се за дъщерята на Рихелот, Клара. В същата година се премества да живее в Берлин, преди да получи професорското място в Бреслау.
Кирхоф формулира законите, носещи днес неговото име, които днес са в основата на електротехниката, докато е още студент - през 1845 година. Това му изследване по-късно е послужило за основа на докторската му дисертация. През 1859 г. формулира и условието за равновесие на излъчването на абсолютно черно тяло, за което дава доказателство през 1861 г. От 1854 г. работи в Хайделберг, където, с Роберт Бунзен, работи в областта на спектроскопията. Кирхоф и Бунзен откриват цезия и рубидия през 1861 г., изследвайки спектъра на Слънцето. Организира математико-физични семинари в Хайделберг, подобно на Нюмановите, съвместно с математика Лео Кьонигсбергер. Сред участниците в тях са Артур Шустер и София Ковалевска. През 1875 г. Кирхоф оглавява първата катедра по теоретична физика в Берлин.
Проблемите, поставени от спектралния анализ, стават основа на изследванията на физиците в началото на XX век, довели до построяването на квантовата теория.
След смъртта си през 1887 г. Кирхоф е погребан в гробищата Св. Матеус Кирхоф край Берлин, недалеко от братя Грим и Леополд Кронекер.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Kirchoff“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|
