Густав Кирхоф
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Густав Кирхоф Gustav Kirchhoff | |
| германски физик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1887 г.
|
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност | немец |
| Учил в | Кьонигсбергски университет |
| Работил във | Вроцлавски университет (1850 – 1854) Хайделбергски университет (1855 – 1875) |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Франц Нойман, Фридрих Рихелот |
| Известен с | Закони на Кирхоф |
| Густав Кирхоф в Общомедия | |
Густав Роберт Кирхоф (на немски: Gustav Robert Kirchhoff) е германски физик, със съществен принос в теориите на електрическите вериги, спектроскопията, излъчването на абсолютно черното тяло. Именно той въвежда термина „абсолютно черно тяло“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кирхоф е роден в Кьонигсберг, Източна Прусия. Завършва Кьонигсбергския университет през 1847 г., където посещава математико-физичните семинари на Франц Нойман и Фридрих Юлиус Рихелот. Оженва се за дъщерята на Рихелот, Клара. В същата година се премества да живее в Берлин, преди да получи професорско място в Бреслау (Вроцлав).
Още като студент през 1845 година Кирхоф формулира законите, носещи днес неговото име, залегнали в основата на електротехниката. Това му изследване по-късно служи за основа на докторската му дисертация. През 1859 г. формулира и условието за равновесие на излъчването на абсолютно черно тяло, за което дава доказателство през 1861 г. От 1854 г. работи в Хайделберг, където с Роберт Бунзен работи в областта на спектроскопията. През 1861 г. Кирхоф и Бунзен, изследвайки спектъра на Слънцето, откриват химичните елементи цезий и рубидий. Кирхоф организира в Хайделберг математико-физични семинари, подобни на Ноймановите, съвместно с математика Лео Кьонигсбергер. Сред участниците в тях са Артур Шустер и София Ковалевска. През 1875 г. Кирхоф оглавява първата катедра по теоретична физика в Берлин.

Проблемите, поставени от спектралния анализ, стават основа на изследванията на физиците в началото на XX век, довели до създаването на квантовата теория.
След смъртта си през 1887 г. Кирхоф е погребан в гробището Св. Матеус Кирхоф край Берлин, недалеко от братя Грим и Леополд Кронекер.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustav Kirchoff в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Германски физици
- Германски изобретатели
- Възпитаници на Кьонигсбергския университет
- Преподаватели във Вроцлавския университет
- Хайделбергски университет
- Преподаватели в Хумболтовия университет
- Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество
- Членове на Националната академия на науките на САЩ
- Кьонигсберг
- Починали в Берлин