Спектроскопия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Спектроскопията е метод за изследване на веществото, при който на анализ се подлагат лъчи, звуци или частици, изпуснати, погълнати, отразени или взаимодействували по друг начин с изследвания предмет. Спектроскопските методи намират широко приложение във физикохимията и аналитичната химия за идентифициране на веществата чрез спектъра, който те изпускат или поглъщат. Устройството за регистрация на спектъра се нарича спектрометър, а когато данните се записват – спектрограф.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Със спектралните методи става изучаването на близкия порядък в структурата на веществата, като координационно число, симетрия на молекулите, дефекти в кристалната решетка, присъствие на примеси и т.н. Известни са различни спектрални методи за изследване, но в основата на всичките е един и същи принцип: при дадени условия атомите, молекулите и йоните са способни да поглъщат или да отделят определен вид енергия. Обикновено това е електромагнитно излъчване. При това веществата преминават от едно енергетично състояние в друго. Енергетичната промяна е свързана с честотата на електромагнитното излъчване с уравнението: . Спектрите представляват зависимост на интензитета на поглъщане или излъчване (на ординатната ос) от енергията (на абсцисната ос). Вместо енергия често се използва дължината на вълната на лъчението , честотата или вълновото число ,които величини са свързани с простите съотношения ,  ; , където c е скоростта на светлината във вакуум.[1]

Видове спектроскопия[редактиране | редактиране на кода]

Спектроскопските методи могат да се класифицират според обекта на изследване и според типа на излъчването, което се регистрира или изчислява по време на процеса на измерване.

Според обекта на изследване съществуват следните видове спектроскопия: атомна спектроскопия, молекулна спектроскопия, мас-спектроскопия, ядрена спектроскопия и др.

Според типа на излъчването, което се подлага на анализ, съществуват следните видове: оптична спектроскопия, фотоелектронна спектроскопия, Мьосбауерова спектроскопия, мас-спектроскопия, спектроскопия с използване на микровълни, радиовълни, рентгенови лъчи, електрони, а също така и с не-електромагнитно излъчване като звукови вълни и др.

Качествен спектрален анализ[редактиране | редактиране на кода]

Всеки химически елемент има свой характерен спектър на излъчване, затова по линейния спектър на парите на някакво вещество може да се установи какви химически елементи влизат в състава му. Такъв метод за определяне на химичния състав на веществото се нарича качествен спектрален анализ.

Количествен спектрален анализ[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време са разработени и широко се използват методите на количествения спектрален анализ, позволяващ по интензивността на светене на спектралните линии на химичния елемент да се определи неговото процентно съдържание в изследвания образец.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Киркова, Елена. Обща Химия. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2001. с. 436.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Неорганична химия“, Добри Лазаров