Диамагнетизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Диамагнетик е вещество, което поставено във външно магнитно поле се намагнетизира в посока обратна на това поле. В отсъствие на външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити. Магнитната им възприемчивост е винаги отрицателна. Терминът диамагнетизъм е въведен от Майкъл Фарадей през 1845 година. Той открива, че всички вещества в природата проявяват диамагнетични свойства в по-малка или по-голяма степен когато са поставени в магнитно поле. Така например ако постоянен магнит е обвит с алуминиево фолио, неговото поле ще отслабне. Диамагнетиците отблъскват магнитното поле, но този ефект се проявява с голяма сила само при свръхпроводниците и при другите вещества е доста слаб.

Магнитна възприемчивост на някои диамагнетици[редактиране | edit source]

Вещество Магнитна възприемчивост, \ \chi*106
Азот, N2 −12,0
Водород, Н2 −4,0
Германий, Ge −7,7
Силиций, Si −3,1
Вода (течност), Н20 −13,0
Сол, NaCI −30,3
Ацетон, С3Н6О −33,8
Глицерин, С3Н8О3 −57,1
Нафталин, С10Н8 −91,8

Вижте също[редактиране | edit source]