Живак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
80 ЗлатоЖивакТалий
Cd

Hg

Cn
Външен вид

сребрист

сребрист
Общи данни
Име, символ, № Живак, Hg, 80
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 12, 6, d
Свойства на атома
Атомна маса 200,592 u
Атомен радиус 157 pm
Ковалентен радиус 149 pm
Радиус на ван дер Ваалс 155 pm
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 2
Оксидационни с-ния (оксид) 2, 1, -2
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Течност
Плътност 13 534 kg/m³
Температура на топене 234,32 K (−38,83 °C)
Температура на кипене 629,88 K (356,73 °C)
Специф. топлина на топене 2,295 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 59,11 kJ/mol
Скорост на звука 1451,4 m/s при 20° C K
Други
Електроотрицателност 2,0 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 27,983 J/(kg·K)
Специф. ел. съпротивление 961 (при 25 °C) Ω.mm²/m
Топлопроводимост 8,30 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 1007 kJ/mol

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (от гръцки hydrargyrum) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единствения метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е Бром, а малко над стайна температура се втечнява и металът Галий – p.f. 302,91 K (29,76°C)). Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали. Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Живакът също се използва като консервант в над 90% от ваксините днес.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Наименованието му е от латинското име на гръцкия бог Хермес (Меркурий). Химичното му означение Hg е от гръцкото име на живака Hydrargyrum, което на гръцки означава „водно (течно) сребро“.

Влияние на живака върху околната среда и човека[редактиране | редактиране на кода]

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците. Той не е опасен за здравето като първичен живак – срещащ се в термометрите. Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Остри отравяния не може да има. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура, и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.