Живак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Живак, 80Hg
Pouring liquid mercury bionerd.jpg
сребрист
Общи данни
ЗлатоЖивакТалий
Cd

Hg

Cn
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Живак, Hg, 80
Група, период, блок 12, 6, d
Химическа серия Преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 2
Electron shell 080 Mercury - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 200,592 u
Атомен радиус 157 pm
Ковалентен радиус 149 pm
Радиус на ван дер Ваалс 155 pm
Степен на окисление 2, 1, -2
Електроотрицателност 2,0 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 1007 kJ/mol
Mercury spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Течност
Кристална структура хексагонална
Hexagonal.svg
Плътност 13 534 kg/
Температура на топене 234,32 K
(−38,83 °C)
Температура на кипене 629,88 K
(356,73 °C)
Специф. топлина на топене 2,295 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 59,11 kJ/mol
Скорост на звука 1451,4 m/s
Специф. топлинен капацитет 27,983 J/(kg·K)
Специф. ел. съпротивление 961 (при 25 °C) Ω.mm²/m
Топлопроводимост 8,30 W/(m·K)

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (от гръцки hydrargyrum) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единствения метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е Бром, а малко над стайна температура се втечнява и металът Галий – p.f. 302,91 K (29,76°C)). Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали. Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Живакът също се използва като консервант в над 90% от ваксините днес.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Наименованието му е от латинското име на гръцкия бог Хермес (Меркурий). Химичното му означение Hg е от гръцкото име на живака Hydrargyrum, което на гръцки означава „водно (течно) сребро“.

Влияние на живака върху околната среда и човека[редактиране | редактиране на кода]

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците. Той не е опасен за здравето като първичен живак – срещащ се в термометрите. Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Остри отравяния не може да има. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура, и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.