Живак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Живак
Живак – течен, сребрист метал
Течен, сребрист метал
Спектрални линии на живак
ЗлатоЖивакТалий
Cd

Hg

Cn
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Живак, Hg, 80
Група, период, блок 126d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 2
CAS номер 7439-97-6
Свойства на атома
Атомна маса 200,592 u
Атомен радиус (изч.) 150 (171) pm
Ковалентен радиус 132±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс 155 pm
Степен на окисление 2, 1, −2
Оксид HgO (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,00
Йонизационна енергия I: 1007,1 kJ/mol
II: 1810 kJ/mol
III: 3300 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние течност
Кристална структура ромбоедрична
Плътност 13534 kg/m3
Температура на топене 234,3210 K (-38,679 °C)
Температура на кипене 629,88 K (356,88 °C)
Моларен обем 1,48×10-5 m3/mol
Тройна точка 234,3156 K; 1,65×10-4 Pa
Критична точка 1750 K; 1,72×108 Pa
Специф. топлина на топене 2,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 59,11 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 315 350 393 449 523 629
Скорост на звука 1451,4 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 139,5 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 1×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,961 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 8,3 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен [1]
Модул на свиваемост 25 GPa
История
Откритие Древен Китай и Древна Индия
(≈2000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
194Hg синт. 444 г. ε 194Au
195Hg синт. 10,53 часа β+ 195Au
196Hg 0,15 % стабилен
197Hg синт. 2,67 дни ε 197Au
198Hg 10,04 % стабилен
199Hg 16,94 % стабилен
200Hg 23,14 % стабилен
201Hg 13,17 % стабилен
202Hg 29,74 % стабилен
203Hg синт. 46,612 дни β- 203Tl
204Hg 6,82 % стабилен

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (на латински: Hydrargyrum, от гръцки: υδράργυρος) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е бром, а малко над стайна температура се втечняват и металите галий и цезий – 29,76 °C и 28,5 °C, респективно. Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали. Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Живакът също се използва като консервант в над 90% от ваксините днес.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.

Влияние на живака върху околната среда и човека[редактиране | редактиране на кода]

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците[2]. Той не е опасен за здравето като първичен живак – срещащ се в термометрите. Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Остри отравяния не може да има. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура, и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  2. ((ru)) Мишин В.П., Рубцов А.Ф., Серебряков Л.А, Трахтенберг И.М., Цивильно М.А. Живак (Ртуть). // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 22. Разтворители – Сахаров (Растворители – Сахаров). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 1 юни 2018.