Радон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радон
Спектрални линии на радон
АстатийРадонФранций
Xe

Rn

Og
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Радон, Rn, 86
Група, период, блок 186p
Химическа серия благороден газ
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p6
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 8
CAS номер 10043-92-2
Свойства на атома
Атомна маса [222] u
Атомен радиус (изч.)   (120) pm
Ковалентен радиус 150 pm
Радиус на ван дер Ваалс 220 pm
Степен на окисление 6, 2, 0
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,20
Йонизационна енергия I: 1037 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 9,73 kg/m3
Температура на топене 202 K (-71 °C)
Температура на кипене 211,5 K (-61,5 °C)
Моларен обем 0,0228 m3/mol
Критична точка 377 K; 6,28×106 Pa
Специф. топлина на топене 3,247 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 18,1 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 110 121 134 152 176 211
Специф. топл. капацитет 93,65 J/(kg·K)
Топлопроводимост 3,61×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм немагнитен
История
Наименован от латинското radius – „лъч“
Откритие Ърнест Ръдърфорд и Робърт Оуенс
(1899 г.)
Изолиране Уилям Рамзи и Робърт Уитлоу-Грей
(1910 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
210Rn синт. 2,4 часа α 206Po
211Rn синт. 14,6 часа α 207Po
ε 211At
222Rn радио 3,8235 дни α 218Po
224Rn синт. 1,8 часа β- 224Fr

Радонът (Rn) (стари наименования – радиева еманация, еманация, нитон) е радиоактивен химичен елемент от период 6, група 18 (по старата класификация – група 8А) и пореден номер 86. Има три природни изотопа, които принадлежат към радиоактивните семейства на урана, тория и актиния и имат собствени имена – актинон (219Rn), торон (220Rn) и радон (222Rn). Изотопът 222Rn с най-дълъг период на полуразпадане (Т1/2 = 3,8229 дни) е открит през 1900 г. от немския химик Фридрих Дорн. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп 226Rа. Съдържанието на радон в атмосферата се оценява на 7×10-17 % (обемни). Много отровен – пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е 6,5×10-17 g/l. При обикновена температура радонът е газ с температура на топене -71 °C и температура на кипене -62 °C. Аналогично на ксенона дава молекулни съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, Rn·6H2O), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) – за лечение на болести на обмяната на веществата, ставите, периферната нервна система и други. Използва се и за определяне на повърхността на метални предмети и при търсене на радиоактивни елементи в природата.

Има основания да се смята, че високото съдържание на радон в жилището може да доведе до образуване на рак на белите дробове. Такива изследвания са правени и в България.