Астатий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Астатият[1] (Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в Периодичната система на химичните елементи. Влиза в групата на халогените.

Образува различни изотопи, като най-устойчивият, 210At, има период на полуразпадане едва 8,3 часа. Той е най-рядко срещаният елемент на Земята. В естествено състояние съществуват едва 25 g от него.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално е получен от Д. Корсонов, К. МакКензи и Е. Сегре през 1940 г. (изотоп 211At). През 1943 – 1946 г. изотопът астатий е включен в състава на природния радиоактивен ред (най-устойчив от тях е 219At).

Произход на названието[редактиране | редактиране на кода]

От гръцки: „астатос“ – неустойчив.

Къде се намира в природата[редактиране | редактиране на кода]

Астатият е един от най-редките елементи, срещан в природата. В повърхностния слой на земната кора с дебелина 1,6 km се съдържа 70 mg астатий. Постоянното присъствие на астатия в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (215At, 218At и 219At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана – 235U и 238U. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за неизменното количество на атомите им в земната кора.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Получава се от облъчването на метала бисмут или торий. α-частиците с висока топлина са последвани от отделяне на астатий.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Астатият е твърдо вещество. За него е характерно, че взаимодейства с метали и неметали. Подобно на йода, астатият се разтваря добре в органични разтворители. По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

В положителна степен на окисление астатият образува кислородосъдържаща форма, която условно се обозначава като А (астатий Т+).

При взаимодействие на воден разтвор на астатия с водород се образува газообразен астатоводород HAt. Астатий във воден разтвор възстановява SO2 и окислява Br2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. На български може да се срещне и като астат или астатин („Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, ИК „Петър Берон“, София, 1992)