Астатий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
85 ПолонийАстатийРадон
I

At

Ts
Общи данни
Име, символ, № Астатий, At, 85
Химическа серия металоид
Група, период, блок 17, 6, p
Свойства на атома
Атомна маса 210 u
Атомен радиус 145 pm
Ковалентен радиус 145 pm
Радиус на ван дер Ваалс 202 pm
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p5
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 7
Оксидационни с-ния (оксид) −1, 1, 3, 5, 7
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Плътност ~6400 kg/m³
Температура на топене 575 K (302 °C)
Температура на кипене 610 K (337 °C)
Специф. топлина на топене kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 54,39 kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Електроотрицателност 2,20 (скала на Полинг)
Топлопроводимост W/(m·K)
Йонизационен потенциал 899 kJ/mol

Астатият[1] (Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в Периодичната система на химичните елементи. Влиза в групата на халогените.

Образува различни изотопи, като най-устойчивият, 210At, има период на полуразпадане едва 8,3 часа. Той е най-рядко срещаният елемент на Земята. В естествено състояние съществуват едва 30 g от него.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално е получен от Д. Корсонов, К. МакКензи и Е. Сегре през 1940 г. (изотоп 211At). През 1943 – 1946 г. изотопът астатий е включен в състава на природния радиоактивен ред (най-устойчив от тях е 219At).

Произход на названието[редактиране | редактиране на кода]

От гръцки: „астатос“ – неустойчив.

Къде се намира в природата[редактиране | редактиране на кода]

Астатият е един от най-редките елементи, срещан в природата. В повърхностния слой на земната кора с дебелина 1,6 km се съдържа 70 mg астатий. Постоянното присъствие на астатия в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (215At, 218At и 219At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана – 235U и 238U. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за неизменното количество на атомите им в земната кора.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Получава се от облъчването на метала бисмут или торий. α-частиците с висока топлина са последвани от отделяне на астатий.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Астатият е твърдо вещество. За него е характерно, че взаимодейства с метали и неметали. Подобно на йода, астатият се разтваря добре в органични разтворители. По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

В положителна степен на окисление астатият образува кислородосъдържаща форма, която условно се обозначава като А (астатий Т+).

При взаимодействие на воден разтвор на астатия с водород се образува газообразен астатоводород HAt. Астатий във воден разтвор възстановява SO2 и окислява Br2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. На български може да се срещне и като астат или астатин („Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, ИК „Петър Берон“, София, 1992)
  2. ((en)) The Rarest Known Element (infographic)