Неметал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Неметалите са химични елементи с типично неметални свойства, които заемат десния горен ъгъл на Периодичната система.

Въпреки че по брой сред всички елементи металите са пет пъти повече от неметалите, два от неметалите – кислородът и хелият, съставят 99% от наблюдаваната вселена,[1] а един от тях – кислородът, съставя половината от земната кора, океаните и атмосферата.[2] Живите организми също се състоят почти изцяло от неметали,[3] също така неметалите образуват много повече съединения от металите.[4]

Разположението на неметалите по групи от периодичната система е следното:

Група 1
(стара IА)
13
(стара IIIА)
14
(стара IVА)
15
(стара VА)
16
(стара VIА)
17
(стара VIIА)
18
(стара VIIIА)
1-ви период H He
2-ри период B C N O F Ne
3-ти период Si P S Cl Ar
4-ти период As Se Br Kr
5-ти период Te I Xe
6-ти период At Rn

Неметал е термин от химията, използван за характеризиране на част от химичните елементи. Въз основата на своите общи физични и химични свойства почти всички химични елементи от периодичната система могат да се класифицират като метали и неметали. Съществуват и няколко химични елемента с междинни свойства, означавани като металоиди (металоидни елементи).

Характерна особеност на неметалите е по-големият (в сравнение с металите) брой електрони на външното енергийно ниво на техните атоми. Това определя тяхната по-голяма способност към присъединяване на допълнителни електрони, и проявяване на по-висока окислителна активност, отколкото при металите.

Неметалите имат високи стойности на сродство към електрона, по-голяма електроотрицателност и висок окислително-възстановителен потенциал.

Благодарение на високите стойности на йонизационната енергия на неметалите, техните атоми могат да образуват ковалентни химични връзки с атомите на другите неметали и амфотерни елементи. За разлика от предимно йонната природа на строежа на съединенията на типичните метали, простите неметални вещества, а също съединенията им имат ковалентна природа на строежа си.

В свободен вид като прости вещества се срещат газообразни неметали – флуор, хлор, кислород, азот, водород, инертните газове, твърди неметали – йод, астатий, сяра, селен, телур, фосфор, арсен, въглерод, силиций, бор, а при стайна температура в течно състояние се намира бромът.

При някои неметали се наблюдава проява на алотропия. Така, за газообразния кислород са характерни две алотропни модификации – кислород (O2) и озон (O3), при твърдия въглерод има множество форми – диамант, фулерен, графен, графит, карбин, лонсдейлит, стъкловъглерод, дивъглерод, въглеродни наноструктури (нанопяна, наноконуси, нанотръби, нановлъкна) и аморфен въглерод, които вече са открити, но са възможни още и други модификации, например, чаоит и метален въглерод.

В молекулярна форма като прости вещества в природата се срещат азотът, кислородът, сярата. По-често обаче неметалите се намират в химически свързан вид: това са вода, минерали, скали, различни силикати, фосфати, борати. По разпространеност в земната кора неметалите се различават съществено. Най-разпространени са кислородът, силицият, водородът; най-редки – арсенът, селенът, йодът.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sukys P 1999, Lifting the scientific veil: Science appreciation for the nonscientist, Rowman & Littlefield, Oxford, ISBN 0847696006, стр. 60
  2. Bettelheim FA, Brown WH, Campbell MK, Farrell SO 2010, Introduction to general, organic, and biochemistry, 9th ed., Brooks/Cole, Belmont California, ISBN 9780495391128, стр. 37
  3. Schulze-Makuch D & Irwin LN 2008, Life in the Universe: Expectations and constraints, 2nd ed., Springer-Verlag, Berlin, ISBN 9783540768166, стр. 89
  4. Steurer W 2007, „Crystal structures of the elements“ in JW Marin (ed.), Concise encyclopedia of the structure of materials, Elsevier, Oxford, pp. 127 – 45, ISBN 0080451276, стр. 7