Аргон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аргон, 18Ar
Argon-glow.jpg
Безцветен газ, излъчващ виолетова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Общи данни
ХлорАргонКалий
Ne

Ar

Kr
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Аргон, Ar, 18
Група, период, блок 18, 3, p
Химическа серия Благороден газ
Електронна конфигурация [Ne] 3s2 3p6
e- на енергийно ниво 2, 8, 8
Electron shell 018 Argon - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 39,948 u
Ковалентен радиус 106 pm
Радиус на ван дер Ваалс 188 pm
Степен на окисление -
Йонизационен потенциал I: 1520,6 kJ/mol
Argon spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Газ
Кристална структура Кубична стенноцентрирана
Cubic-face-centered.svg
Плътност 1,784 kg/
Температура на топене 83,80 K
(-189,35 °C)
Температура на кипене 87,30 K
(-185,85 °C)
Специф. топлина на топене 1,18 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 6,43 kJ/mol
Скорост на звука 323 m/s
Топлопроводимост 0,01772 W/(m·K)

Аргон (Argonum), Ar е химичен елемент от период 3, химична група 18. Има пореден номер Z = 18 и атомна маса 39,948. Прилага се за електрическите лампи, електролуминесцентни и газонапълнени лампи, за инертна система в металургията, електрониката. Съдържанието на аргон в атмосферата е 1%, което го прави най-често срещания благороден газ на Земята.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Аргонът има почти същата разтворимост във вода, както и кислорода и е около 2,5 пъти по-разтворим от азота. Този изключително стабилен елемент е без цвят, миризма, вкус и не е отровен както във водния си разтвор, така и в газообразен вид. Аргонът е инертен при почти всяка температура и не образува точно определени стабилни съединения при стайна температура.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

- като атмосфера в плазмените кълба

- в криохирургията за унищожаване на ракови клетки

- в направата на лазери

- поради инертните си свойства се използва в музеите за запазване на важни документи и предмети от стареене

- използва се в производството на вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява. Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява превръщането на виното в оцет.

- като защитна среда при MIG и WIG заваряване

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването му във въздуха през 1785 г., но е открит едва през 1894 от лорд Рейли и сър Уилиям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Аргонът заема 0,934 обемни процента от въздуха.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]