Аргон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аргон
Аргон – безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Спектрални линии на аргон
ХлорАргонКалий
Ne

Ar

Kr
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Аргон, Ar, 18
Група, период, блок 183p
Химическа серия благороден газ
Електронна конфигурация [Ne] 3s2 3p6
e- на енергийно ниво 2, 8, 8
CAS номер 7440-37-1
Свойства на атома
Атомна маса 39,948 u
Ковалентен радиус 106 pm
Радиус на ван дер Ваалс 188 pm
Степен на окисление 0
Йонизационна енергия I: 1520,6 kJ/mol
II: 2665,8 kJ/mol
III: 3931 kJ/mol
IV: 5771 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 1,784 kg/m3
Температура на топене 83,81 K (-189,19 °C)
Температура на кипене 87,302 K (-185,698 °C)
Тройна точка 83,8058 K;
6,889×104 Pa
Критична точка 150,687 K;
4,863×106 Pa
Специф. топлина на топене 1,18 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 6,53 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 47 53 61 71 87
Скорост на звука 323 m/s при 27 °C
Топлопроводимост 17,72×10−3 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен[1]
История
Наименован от гръцкото ἀργός„неактивен, муден“
Откритие Лорд Релей и Уилям Рамзи (1894 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
36Ar 0,334 % стабилен
37Ar синт. 35 дни ε 37Cl
38Ar 0,063 % стабилен
39Ar радио 269 г. β- 39K
40Ar 99,604 % стабилен
41Ar синт. 109,34 мин. β- 41K
42Ar синт. 32,9 г. β- 42K

Аргон (Argonum), Ar е химичен елемент от период 3, химична група 18. Има пореден номер Z = 18 и атомна маса 39,948. Прилага се за електрическите лампи, електролуминесцентни и газонапълнени лампи, за инертна система в металургията, електрониката. Съдържанието на аргон в атмосферата е 1%, което го прави най-често срещания благороден газ на Земята.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Аргонът има почти същата разтворимост във вода, както и кислорода, и е около 2,5 пъти по-разтворим от азота. Този изключително стабилен елемент е без цвят, миризма, вкус и не е отровен както във водния си разтвор, така и в газообразен вид. Аргонът е инертен при почти всяка температура и не образува точно определени стабилни съединения при стайна температура.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

- като атмосфера в плазмените кълба

- в криохирургията за унищожаване на ракови клетки

- в направата на лазери

- поради инертните си свойства се използва в музеите за запазване на важни документи и предмети от стареене

- използва се в производството на вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява. Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява превръщането на виното в оцет.

- като защитна среда при заваряване (дъгово, лазерно, контактно и др. под.) както на метали (например, на титан) – metal, Inert Gas (MIG), също и при заваряване с нетопим волфрамов електрод (Wolfram Inert Gas, WIG), така и на неметали.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването му във въздуха през 1785 г., но е открит едва през 1894 от лорд Рейли и сър Уилиям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Аргонът заема 0,934 обемни процента от въздуха.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]