Астатий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Астат)
Jump to navigation Jump to search
Астатий
ПолонийАстатийРадон
I

At

Ts
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Астатий, At, 85
Група, период, блок 176p
Химическа серия халоген
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p5
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 7
CAS номер 7440-68-8
Свойства на атома
Атомна маса [210] u
Ковалентен радиус 150 pm
Радиус на ван дер Ваалс 202 pm
Степен на окисление 7, 5, 3, 1, −1
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,20
Йонизационна енергия I: 899,003 kJ/mol
(изчислена) [2]
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура
(вероятна) [1]
кубична стенноцентрирана
Плътност 6350±150 kg/m3
Температура на топене 575 K (302 °C)
Температура на кипене 610 K (337 °C)
Моларен обем 3,294×10-5 m3/mol
Специф. топлина на изпарение 54,39 kJ/mol
Топлопроводимост 1,7 W/(m·K)
История
Наименован от гръцкото αστατος – „нестабилен“
Откритие Емилио Сегре,
Дейл Корсън,
Кенет МакКензи
(1940 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
209At синт. 5,41 часа[3] α 205Bi
β+ 209Po
210At синт. 8,1 часа[3] α 206Bi
β+ 210Po
211At синт. 7,21 часа[3] α 207Bi
ε 211Po
215At радио 1×10-4 сек.[3] α 211Bi
218At радио 1,5 сек.[3] α 214Bi
β- 218Rn
219At радио 56 сек.[3] α 215Bi
β- 219Rn

Астатият (среща се и като астат или астатин)[4] (Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в периодичната система на химичните елементи. Той е неметал от групата на халогените,[5] а понякога е класифициран като металоид или метал.[1][6]

Има 32 изотопа,[3] като най-устойчивият (210At) е с период на полуразпадане едва 8,1 часа. Той е един от най-рядко срещаните елементи на Земята. В естествено състояние съществуват едва 30 g от него.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Получен е от Дейл Корсън, Кенет МакКензи и Емилио Сегре през 1940 г. По-късно, част от изотопите на астатия са открити в природата, като продукти при радиоактивния ред на разпад на урана, актиния и тория[5] (най-устойчивият е 219At). Името му произлиза от гръцкото αστατος (астатос) – „неустойчив, нестабилен“.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Астатият е твърдо вещество. За него е характерно, че взаимодейства с метали и неметали. Подобно на йода, астатият се разтваря добре в органични разтворители.[5] По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

В положителна степен на окисление, астатият образува кислородсъдържаща форма, която условно се обозначава като AtO
3
.[5]

Наличност в природата[редактиране | редактиране на кода]

Астатият е един от най-редките елементи, срещащи се в природата. В повърхностния слой на земната кора, с дебелина 1,6 km, се съдържа около 70 mg астатий. Постоянното присъствие на астатия в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (215At, 218At и 219At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана – 235U и 238U. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за поддържане на неизменното количество на астатия в природата.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Астатий се получава при бомбандиране на бисмут с α-частици (хелиеви ядра):[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Hermann, A. и др. Condensed Astatine: Monatomic and Metallic. // Physical Review Letters 111 (11). 2013. DOI:10.1103/PhysRevLett.111.116404. с. 116404-1–116404-5.
  2. ((en)) Rothe, S. и др. Measurement of the First Ionization Potential of Astatine by Laser Ionization Spectroscopy. // Nature Communications 4. 2013. DOI:10.1038/ncomms2819. с. 1 – 6.
  3. а б в г д е ж ((en)) Audi, G. и др. The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties. // Nuclear Physics A 729. 2003. DOI:10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001. с. 100 – 113.
  4. ((bg)) Уваров, Е. Б., Айзакс, А.. „Речник на научните термини“. София, ИК „Петър Берон“, 1992.
  5. а б в г д ((en))  Astatine. // britannica.com. Посетен на 2018-03-05.
  6. ((en)) Corson, D. R. и др. Artificially Radioactive Element 85. // Physical Review 58 (8). 1940. DOI:10.1103/PhysRev.58.672. с. 672 – 678.
  7. ((en)) The Rarest Known Element (infographic)