Бисмут
| Бисмут | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Блестящ, сребристо-кафяв метал | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Име, символ, Z | Бисмут, Bi, 83 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Група, период, блок | 15, 6, p | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Химическа серия | слаб метал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Електронна конфигурация | [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 18, 5 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| CAS номер | 7440-69-9 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атомна маса | 208,9804 u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атомен радиус (изч.) | 160 (143) pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ковалентен радиус | 148±4 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 207 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Степен на окисление | 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2, −3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Оксид | Bi2O3 (киселинен) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 2,02 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йонизационна енергия | I: 703 kJ/mol II: 1610 kJ/mol III: 2466 kJ/mol IV: 4370 kJ/mol (още) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Агрегатно състояние | твърдо вещество | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кристална структура | ромбоедрична | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Плътност | 9780 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Температура на топене | 544,7 K (271,7 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Температура на кипене | 1837 K (1564 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Моларен обем | 2,1368×10-5 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топлина на топене | 11,3 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топлина на изпарение | 179 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Скорост на звука | 1790 m/s при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. топл. капацитет | 122 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. електропроводимост | 7,7×105 S/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Специф. ел. съпротивление | 1,29 Ω.mm2/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Топлопроводимост | 7,97 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магнетизъм | диамагнитен | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Модул на еластичност | 32 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Модул на срязване | 12 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Модул на свиваемост | 31 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коефициент на Поасон | 0,33 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Твърдост по Моос | 2,25 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Твърдост по Бринел | 70 – 95 MPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наименуван | от немското Wismuth (Weisse Masse) – „бяла маса, бяло вещество“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Откритие | Клод Франсоа Жофроа (1753 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бисмут в Общомедия | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бисмутът (Bi) (от латински: Bismuthum) е химичен елемент от група 15 на периодичната система. Той е сребристо-кафяв, изключително слабо радиоактивен крехък метал с лек розов оттенък. В сух въздух е химически устойчив. При загряване реагира с кислород (Bi2O3), халогени, азотна киселина, алкални основи.
Самородният бисмут се среща в минералите бисмутинит Bi2S3, бисмутит (BiO)2CO3 и др.
Находища
[редактиране | редактиране на кода]| Място | Държава | Добиване | Преработка |
|---|---|---|---|
| 1 | 3000 | 8500 | |
| 2 | 1180 | 1180 | |
| 3 | 950 | 600 | |
| 4 | 190 | 250 | |
| 5 | 140 | 115 | |
| 6 | 70 | 3 | |
| 7 | 55 | 11 | |
| 8 | 40 | 35 | |
| 9 | 40 | 30 | |
| 10 | - | 800 | |
| 11 | – | 510 | |
| 12 | – | 5 |
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Бисмутът се получава при взаимодействие на сулфида му с желязо:
- ,
или при последователно провеждане на процесите:
- ;
- .
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Метал със сиво-кафяв до сиво-розов цвят и метален блясък, в твърдо агрегатно състояние. Бисмутът няма алотропни форми.
Металните му характеристики са много по-ясно изразени, в сравнение с арсена и антимона. Бисмутът е един от тези метали, които подобно на германий и галий увеличават обема си при втвърдяване (+3,3%). Бавното втвърдяване води до образуването на много характерни едри кристали. За разлика от повечето метали, електрическото му съпротивление е по-голямо в твърдо състояние отколкото в течно.
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]С металите образува сплави, за разлика от другите елементи в група 15, които образуват соли. Проявява както окислителни, така и редукционни свойства. С кислорода реагира при нагряване. Водородното му съединение BiH3 (бисмутин) е нестабилно, защото при стайна температура се разпада.
Изотопи
[редактиране | редактиране на кода]Най-разпространеният изотоп на бисмута (209Bi) проявява изключително слаба радиоактивност.[1]
| Изотоп | Честота | Период на полуразпад | Тип разпад | Енергия на разпада МeV | Продукт на разпада |
|---|---|---|---|---|---|
| 205Bi | синт. | 15,31 д. | ε | 2,708 | 205Pb |
| 206Bi | синт. | 6,243 д. | ε | 3,758 | 206Pb |
| 207Bi | синт. | 31,55 г. | ε | 2,399 | 207Pb |
| 208Bi | синт. | 3.368.000 г. | ε | 2,880 | 208Pb |
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Използва се за леснотопими сплави, печатарски сплави и сплави за мощни постоянни магнити; стопеният бисмут – като топлоносител в ядрената енергетика; съединенията му – за пигменти, свързващи вещества, антисептични средства и медикаменти.
До 1975 г. основния пазар за бисмута е бил във фармацевтичните продукти, които използвали около 40 % от произведения бисмут. Франция е била един от основните потребители с около 1000 тона годишно. Малки количества били използвани при лечението на диария, а по-големи – при запек. Много инциденти, някои фатални, довели до въвеждане на забрана от френските власти за употребата на бисмут във фармацевтичната индустрия в страната, а това от своя страна довело до срив на пазара му. Малки количества бисмут продължават да бъдат предписвани в други страни – САЩ и Азия. Използва се при лечението на диария и стомашни киселини[2]. Не много отдавна е било установено, че бисмутовият нитрат [Bi(NO3)3] в комбинация с антибиотик е ефикасно средство срещу бактериите, причиняващи стомашни язви.
В днешно време, фармацевтичният сектор отчита консумация на бисмут от 10 до 15 %.
През 16 век е бил използван от художниците като бял основен пигмент, а промишленото производство на метала е започнало в Саксония през около 1830 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bismuth breaks half-life record for alpha decay, physicsworld.com
- ↑ Моторкина Р. К., Новицкая Н. Я., Швайкова М. Д. Бисмут (Висмут) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 4. Валин – Гамбия (Валин – Гамбия). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1977. с. 576. Посетен на 1 юни 2018. (на руски) Архив на оригинала от 2017-09-07 в Wayback Machine.
Периодична система на елементите | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||

