Фермий

Фермий
	Фермий
	Айнщайний ← Фермий → Менделевий
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Фермий, Fm, 100
Група, период, блок	–, 7, f
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 5f12 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 30, 8, 2
CAS номер	7440-72-4
Свойства на атома
Атомна маса	[257] u
Степен на окисление	3, 2
Електроотрицателност; (Скала на Полинг)	1,3
Йонизационна енергия	I: 627 kJ/mol; II: 1225 kJ/mol; III: 2363 kJ/mol; IV: 3792 kJ/mol;
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Кристална структура (вероятна)	кубична стенноцентрирана
Плътност	9710 kg/m3 (вероятна)
Температура на топене	1800 K (1527 °C) (вероятна)
История
Наименуван	на Енрико Ферми
Откритие	Алберт Гиорсо (1952 г.)
Най-дълготрайни изотопи
СД	разни
ε	253Es
СД	разни
СД	разни
	Фермий в Общомедия

Фермий (Fm) е изкуствено получен, радиоактивен химичен елемент с атомен номер 100.^[2]^[3]^[4] Той е от групата на актинидите. Получен е в края на 1952 г. от американски учени от Националната лаборатория на Лос Аламос. Непосредствено след първия термоядрен взрив на остров Еневетак, Тихия океан, малки количества фермий са засечени в отломките покрай мястото на експлозията, заедно с елемента айнщайний.

Елементът носи името на италианския физик и Нобелов лауреат – Енрико Ферми.

Източници

↑ ^а ^б Fournier 1976.
↑ ФЕРМИЙ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1115. Посетен на 8 януари 2026.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. фермий // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 647.
↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 430.

Използвана литература

Fournier, Jean-Marc. Bonding and the electronic structure of the actinide metals // Journal of Physics and Chemistry of Solids 37 (2). 1976. DOI:10.1016/0022-3697(76)90167-0. p. 235 – 244. (на английски)

Външни препратки

[Fournier1976-1] а ^б Fournier 1976.

[2] ФЕРМИЙ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1115. Посетен на 8 януари 2026.

[3] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. фермий // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 647.

[4] Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 430.

[1]

[2]

[3]

[4]