Технеций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Технеций
Спектрални линии на технеций
МолибденТехнецийРутений
Mn

Tc

Re
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Технеций, Tc, 43
Група, период, блок 75d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d5 5s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 13, 2
CAS номер 7440-26-8
Свойства на атома
Атомна маса [98] u
Атомен радиус (изч.) 135 (183) pm
Ковалентен радиус 147±7 pm
Степен на окисление 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −3
Оксид Tc2O7 (силно киселинен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,9
Йонизационна енергия I: 702 kJ/mol
II: 1470 kJ/mol
III: 2850 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътноопакована
Плътност 11000 kg/m3
Температура на топене 2430 K (2157 °C)
Температура на кипене 4538 K (4265 °C)
Моларен обем 8,4348×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 33,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 585,2 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2727 2998 3324 3726 4234 4894
Скорост на звука 16200 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 63 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 5×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,2 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 50,6 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
История
Наименован от гръцкото τεχνητός – „изкуствен, синтетичен“
Откритие Емилио Сегре и Карло Периеро
(1937 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
95mTc синт. 61 дни ИП 95Tc
ε 95Mo
γ
96Tc синт. 4,3 дни ε 96Mo
γ
97Tc синт. 2,6×106 г. ε 97Mo
97mTc синт. 91 дни ИП 97Tc
98Tc синт. 4,2×106 г. β- 98Ru
γ
99Tc радио 2,111×105 г. β- 99Ru
99mTc синт. 6 часа ИП 99Tc
γ
Технеций в Общомедия


Технецият е химичен елемент, метал с атомен номер 43 и символ Tc в периодичната система на елементите на Менделеев. Това е най-лекият химичен елемент без стабилен изотоп.

Атомната маса на технеция е (98) u.

История[редактиране | редактиране на кода]

Местонахождение в природата[редактиране | редактиране на кода]

Добив[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Технецият се използва в медицината за туморна локализация.

Биологични данни[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Технецият по външен вид прилича на платината. В компактно състояние е устойчив на въздуха.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Във вид на прах технецият изгаря до висшия си оксид Tc2O7, а с флуора образува смес от TcF5.TcF7. Технецият се намира след водорода в реда на стандартните потенциали и се разтваря само в азотна (HNO3) и сярна киселина (H2SO4). Разтваря се и в бромна вода при загряване, при което се получава пертехнециева киселина (HTcO4).

Оксохалогенидите на технеция са по-стабилни от тези на мангана, но във воден разтвор те хидролизират. Те имат състав TcOX3, TcOX4, TcO2X2 и др. Например оксотехнециевият тетрахлорид хидролизира и се образува пертехнициева киселина:

3TcOCl4 + 7H2O → 2HTcO4 + TcO2 + 12HCl.

Единствено технецият от групата образува само два оксида: TcO2 и Tc2O7. Технециевият диоксид може да се получи при редукция на разтвори, съдържащи пертехнати (TcO-
4
) йони с Zn и HCl и следващо дехидратиране при загряване на разтворите. Получава се кафява утайка от TcO2. Технециевият диоксид е най-стабилният от оксидите на трите метали в 7Б група.

Дитехнециевият хептаоксид е жълт прах с ниска температура на топене -119 °C. Той е летлив и може да се отдели от кисели разтвори дори при нагряване. Разтваря се във вода и при бавно изпарение на тези разтвори отделя киселината си. Всъщност при процеса се получават червени кристали от HTcO4. Разтворът е силна киселина, но слаб окислител. Пертехнатният анион е особено стабилен в алкална среда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература