Технеций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Технеций
Спектрални линии на технеций
МолибденТехнецийРутений
Mn

Tc

Re
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZТехнеций, Tc, 43
Група, период, блок75d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Kr] 4d5 5s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 13, 2
CAS номер7440-26-8
Свойства на атома
Атомна маса[98] u
Атомен радиус (изч.)135 (183) pm
Ковалентен радиус147±7 pm
Степен на окисление7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −3
ОксидTc2O7 (силно киселинен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,9
Йонизационна енергияI: 702 kJ/mol
II: 1470 kJ/mol
III: 2850 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структурашестоъгълна плътноопакована
Плътност11000 kg/m3
Температура на топене2430 K (2157 °C)
Температура на кипене4538 K (4265 °C)
Моларен обем8,4348×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене33,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение585,2 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2727 2998 3324 3726 4234 4894
Скорост на звука16200 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет63 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост5×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,2 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост50,6 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[1]
История
Наименуванот гръцкото τεχνητός – „изкуствен, синтетичен“
ОткритиеЕмилио Сегре и Карло Периеро
(1937 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
95mTc синт. 61 дни ИП 95Tc
ε 95Mo
γ
96Tc синт. 4,3 дни ε 96Mo
γ
97Tc синт. 2,6×106 г. ε 97Mo
97mTc синт. 91 дни ИП 97Tc
98Tc синт. 4,2×106 г. β- 98Ru
γ
99Tc радио 2,111×105 г. β- 99Ru
99mTc синт. 6 часа ИП 99Tc
γ

Технецият е химичен елемент, метал с атомен номер 43 и символ Tc в периодичната система на елементите на Менделеев. Това е най-лекият химичен елемент без стабилен изотоп.

Атомната маса на технеция е 98,906 u. Той е радиоактивен и изкуствено създаден химичен елемент. Преходен метал.

История[редактиране | редактиране на кода]

Местонахождение в природата[редактиране | редактиране на кода]

Добив[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Технецият се използва в медицината за туморна локализация.

Биологични данни[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Технецият по външен вид прилича на платината. В компактно състояние е устойчив на въздуха.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Във вид на прах технецият изгаря до висшия си оксид Tc2O7, а с флуора образува смес от TcF5.TcF7. Технецият се намира след водорода в реда на стандартните потенциали и се разтваря само в азотна (HNO3) и сярна киселина (H2SO4). Разтваря се и в бромна вода при загряване, при което се получава пертехнециева киселина (HTcO4).

Оксохалогенидите на технеция са по-стабилни от тези на мангана, но във воден разтвор те хидролизират. Те имат състав TcOX3, TcOX4, TcO2X2 и др. Например оксотехнециевият тетрахлорид хидролизира и се образува пертехнициева киселина:

3TcOCl4 + 7H2O → 2HTcO4 + TcO2 + 12HCl.

Единствено технецият от групата образува само два оксида: TcO2 и Tc2O7. Технециевият диоксид може да се получи при редукция на разтвори, съдържащи пертехнати (TcO-
4
) йони с Zn и HCl и следващо дехидратиране при загряване на разтворите. Получава се кафява утайка от TcO2. Технециевият диоксид е най-стабилният от оксидите на трите метали в 7Б група.

Дитехнециевият хептаоксид е жълт прах с ниска температура на топене -119 °C. Той е летлив и може да се отдели от кисели разтвори дори при нагряване. Разтваря се във вода и при бавно изпарение на тези разтвори отделя киселината си. Всъщност при процеса се получават червени кристали от HTcO4. Разтворът е силна киселина, но слаб окислител. Пертехнатният анион е особено стабилен в алкална среда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература