Бета-разпад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серия статии на тема
Ядрена физика
Deuterium-tritium fusion.svg
Радиоактивност
Ядрено делене
Термоядрен синтез
Диаграма на Файнман, илюстрираща бета-разпад на неутрон, при което се получават протон, електрон и антинеутрино посредством междинен W-бозон

Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон) или позитрон+). Когато се излъчва електрон, реакцията се нарича бета-минус-разпад, а когато се излъчва позитрон – бета-плюс-разпад.

При β-разпада неутрон (n0) се превръща в протон (p+), излъчвайки електрон (e) и антинеутрино ():

.

При β+-разпада е необходима енергия, за да се превърне протонът в неутрон, позитрон (e+) и неутрино ():

.

Когато протонът и неутронът са част от атомното ядро, бета-разпадът води до превръщане на един химически елемент в друг. Примери:

-разпад);
+-разпад);
(електронен захват).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]