Неутрино
| Неутрино | |
| Елементарна частица | |
 първото експериментално наблюдение на неутрино, 1970 г. | |
| Класификация | |
|---|---|
| Клас и подклас | Фермион, Лептон |
| Обозначение | νμ,ντ,νe |
| Античастица | антинеутрино |
| Открита от | предсказана теоретично: Волфганг Паули (1930) открита експериментално: 1956 от Клайд Кауан, Фредерик Райнс, Ф. Б. Харисън, Х. У. Крус и А. Д. Макгуаър |
| Характеристики | |
| Маса | варира в зависимост от енергията |
| Заряд | 0 C |
| Спин | 1/2 |
| Странност | 0 |
| Очарование | 0 |
| Време на живот | стабилен |
| Взаимодействие | слабо и гравитационно |
| Неутрино в Общомедия | |
Неутриното е елементарна частица, която взаимодейства единствено чрез слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.[1][2] Бележи се с гръцката буква ν (ню/ни). Спинът му е равен на 1/2, затова неутриното е фермион. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици, дори се приема, че е равна на нула, но все пак се извършват прецизни експерименти за проверка на това предположение. Тъй като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силното, нито в електромагнитното взаимодействие, а само в слабото и гравитационното.
Експериментите показват, че сумата от масите на всички типове неутрино не надхвърля 0,28 eV/c²[3][4]. Разликата в квадратите на масите на неутриното от различни поколения, получена посредством осцилационни експерименти, не превишава 2,7×10−3 eV²/c⁴.
Масата на неутриното е важна за обяснение на феномена тъмна материя в космологията, тъй като е възможно концентрацията на неутрино да е достатъчно висока, за да повлияе на средната плътност на Вселената.
Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие неутриното преминава през материята почти незабелязано. Например частиците неутрино, произведени от Слънцето, имат енергия от порядъка на няколко MeV), затова стена от олово с дебелина около една светлинна година (~1016 м) би задържала едва половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино.
За всеки тип неутрино съществува съответна античастица, наричана антинеутрино, която също има полуцял спин и нулев електричен заряд. Античастиците се различават от частиците по знаците на лептонното число и хиралността.
Неутрино се образува при различни видове радиоактивен разпад, включително бета-разпад на атомни ядра или адрони, ядрени реакции като тези, които протичат в недрата на звездите, при експлозия на свръхнова или изкуствено в ядрени реактори, ядрени бомби и ускорители на частици. Повечето неутрино в близост до Земята произхождат от ядрени реакции в Слънцето. През всеки квадратен сантиметър на земната повърхност, перпендикулярен на посоката към Слънцето, преминават около 65 милиарда неутрино всяка секунда.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Close, Frank (2010). Neutrinos (softcover ed.). Oxford University Press. ISBN 978-0-19-969599-7.
- ↑ Jayawardhana, Ray (2015). The Neutrino Hunters: The chase for the ghost particle and the secrets of the universe (softcover ed.). Oneworld Publications. ISBN 978-1-78074-647-0.
- ↑ Астрономы получили самую точную оценку массы „частицы-призрака“ // РИА Новости. Посетен на 22 юни 2010. (на руски)
- ↑ Upper Bound of 0.28 eV on Neutrino Masses from the Largest Photometric Redshift Survey
- ↑ Armitage, Philip (2003). „Solar Neutrinos“ (PDF). JILA. Boulder: University of Colorado.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||