Бозон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серия статии на тема
Статистическа физика
Gasfas.png


Бозони се наричат елементарните частици с цял спин. Тъй като вътрешното движение на бозоните се описва от обикновените координати, то те имат цяло число ћ. Например фотон, пион, промеждутъчен (векторен) бозон, глуон и т.н.

В зависимост от броя на състоянията с еднакви квантови характеристики, елементарните частици се подчиняват на две статистически описания. За групата на бозоните не се отнася принципът на Паули и поради това произволен брой от тях могат да заемат едно и също квантово състояние (казваме, че колективното поведение на ансамбъл от бозони се описва от статистиката на Бозе-Айнщайн), а другата – фермионите – остават поединично в дадено квантово състояние (съвкупност от тях се подчинява на принципа на Паули и статистиката на Ферми-Дирак)[1].

Причината за тези принципни различия в статистическото поведение е, че докато бозоните имат собствен механичен момент (спин), измерващ се в целочислени значения на константата на Планк ћ, то фермионите имат спин, измерващ се в полуцели значения на ћ. Бозоните са преносители на фундаменталните взаимодействия в природата. Някои фазови преходи от втори род се обясняват с бозонизация на фермионите, чрез групирането им по двойки с антипаралелни спинове, като например купъровите двойки в свръхпроводниците. По този начин, те преодоляват ограничението, наложено им от принципа на Паули, и образуват енергетично по-изгодни статистически конфигурации (Бозе-флуид).

Името „бозон“ е дадено от Пол Дирак[2], за да се отбележи приносът на индийския физик Сатиендра Нат Бозе[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carroll, Sean. Guidebook. The Teaching Company, 2007. ISBN 978-1598033502. ... boson: A force-carrying particle, as opposed to a matter particle (fermion). Bosons can be piled on top of each other without limit. Examples include photons, gluons, gravitons, weak bosons, and the Higgs boson. The spin of a boson is always an integer, such as 0, 1, 2, and so on ... (на английски)
  2. Notes on Dirac's lecture Developments in Atomic Theory at Le Palais de la Découverte, 6 December 1945. UKNATARCHI Dirac Papers. BW83/2/257889. (на английски)
  3. Daigle, Katy. India: Enough about Higgs, let's discuss the boson. // AP News, 10 July 2012. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]