Макс Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Планк
Max Planck (1858-1947).jpg
Роден 23 април 1858
Кил, Германия
Починал 4 октомври 1947
Гьотинген, Германия
Националност немец
Професия физик
Известни студенти Густав Лудвиг Херц Nobel prize medal.svg
Макс фон Лауе Nobel prize medal.svg
Валтер Боте Nobel prize medal.svg
Известен с Константа на Планк, квантова механика
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1918)
Подпис Макс Планк
Nobel prize medal.svg

Макс Карл Ернст Лудвиг Планк, накратко Макс Планк (на немски: Max Karl Ernst Ludwig Planck) е известен немски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20-ти век. Той е директор на Института за теоретична физика в Берлин и член на Берлинската академия на науките. През 1900 г. Макс Планк извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес е известна като константата на Планк. През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията (връчена му е през 1919-а).

Кратка биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Подписът на Планк когато е на 10 години.

Планк призхожда от семейство на потомствени интелектуалци с традиции. Неговите дядо и прадядо по бащина линия са професори по теология в университета в Гьотинген, а баща му е професор по право в университетите в Кил и Мюнхен. Братът на баща му, неговият чичо, е съдия.

Родителите на Планк са Йохан Юлиус Вилхелм Планк и Ема Патциг. Той е кръстен с името Карл Ернст Лудвиг Маркс Планк; Маркс е съкращение от Маркус, но може би това име е грешка в регитъра и истинското име е Макс, което всъщност идва от Максимилиан.[1] При всички положения, самият Макс от 10-годишна възраст до края на живота си се подписва с името Макс (както е видно от документа вляво).[2]

Той е шестото дете в семейството, но баща му има две деца от първия си брак. През 1867 г. семейството се мести в Мюнхен, където Планк завършва гимназия рано, на 17 години.[3] След като завършва през 1874 година, той има намерение да следва класическа филология, но също така проявява изключителен музикален талант и свири на няколко инструмента - пиано, орган и чело и композира опери. Любовта му към музиката го съпътства цял живот, често свири дует с Алберт Айнщайн: той на пианото, Алберт - на цигулката. В последна сметка се отдава на физиката, защото иска да знае какво става вътре в материята.

Следване и първи стъпки[редактиране | edit source]

Младият Планк, 1878

Изучава математика и физика в университетите в Мюнхен и Берлин. Професорът му по физика в Мюнхен го съветва да не се посвещава на физиката, защото по неговите думи „почти всичко в тази наука вече е открито“, на което Планк отговаря, че той не иска да открива нови неща, а да разбере съществуващите из основи. През 1877 година заминава за Хумболтовия университет на Берлин, където в продължение на година учи под ръководството на физиците Херман фон Хелмхолц и Густав Кирхоф и математикът Карл Вайерщрас. Но той не харесва техните лекции, намира ги за скучни и монотонни и практически започва самостоятелна програма. През 1878 година защитава дисертация на тема Über den zweiten Hauptsatz der mechanischen Wärmetheorie (За втората теорема от теорията на толплината). През октомври същята година се хабилитира с дипломна работа по Gleichgewichtszustände isotroper Körper in verschiedenen Temperaturen (Равновесни състояния на изотропни тела при различни температури). След защитата става става лектор без заплащане в Мюнхен докато чака да се открие академична позиция. През 1885 година става асистент по теоретична физика в университета в Кил. Четири години по-късно той е назначен на мястото на Кирхоф в университета в Берлин и през 1892 година става професор. През 1907 година му е предложена позицията на Лудвиг Болцман във Виена, но той отказва и остава в Берлин.[4] Когато се пенсионира през 1926 година, неговото място е заето от Ервин Шрьодингер.

Личен живот[редактиране | edit source]

Планк се венчава за първата си жена Мари Мерк (1861–1909) през 1885 година. От нея има двама сина - Карл и Ервин и две дъщери-близначки, Ема и Грета. Съпругата му умира през 1909 година, предполага се от туберкулоза. Две години по-късно той се жени за своя племенница, Марга фон Хьослин (1882–1948), като от този брак има един син, Херман.

Най-големият му син Карл загива в Първата световна война, а по-малкият Ервин е пленен от французите и лежи в затвор. През 1917 година Грета умира при раждане, две години по-късно същата съдба достига и сестра ѝ Ема.

Вторият му син, Ервин, с който Макс Планк е най-близък, е обвинен в заговор против Хитлер и обесен на 23 януари 1945 година.[5] Най-малкият му син, Херман, роден през 1911, е все още жив (бележка: 2007).

Научна кариера и достижения[редактиране | edit source]

Планк през 1901, малко след като е открил закона на Планк

През 1894 Планк започва да работи над проблема на абсолютното черно тяло. Над този проблем работи още Кирхоф през 1859 г.: каква е зависимостта на интензитета на излъчването на абсолютно черно тяло от честотата (цвета) и температурата. Експерименталните данни не съвпадат с теорията, предложена от няколко специалисти. Вилхелм Вин предлага формула, която добре обяснява поведението при високи честоти, но е невалидна при ниските. Формулата на Релей от друга страна прави точно обратното и създава така наречената ултравиолетова катастрофа.[6]

За първи път Планк предлага нов закон през 1899 година, но се оказва, че той не се потвържава от експеримента, както и другите закони преди него. Той ревизира пресмятанията и само година по-късно, на 19 октомври 1900 излиза със Закона на Планк за излъчването на абсолютно черно тяло. Този първи вариант не взима предвид квантуването на енергията и не употребява статистическа механика. През ноевмври същата година той още веднъж ревизира формулата и включва статистическата интерпретация на Болцман на втория закон на термодинамиката. Централната идея и предположение при извеждането на този закон е, че енергията е квантувана E = h \nu, където h е костантата на Планк. Днес това предположение се разглежда като рождена дата на квантовата механика и е най-голямото достижение в неговата научна кариера.

Самият Планк признава, че не е напълно разбирал значението на въввеждането на тази константа. Тези предположения са развити по-нататък от Алберт Айнщайн във връзка с фотоелектричния ефект. Според Томас Кун поради този факт заслугата трябва да се приписва на Анщайн.[7] Това може и да е така, но това не променя факта, че Планк прави много важно и фундаментално откритие, за което получава Нобеловата награда през 1918 година.

На базата на тази константа и някои други фундаментални такива Планк разработва нова система от мерни единици, наречена на негово име - Единици на Планк.

Последни години[редактиране | edit source]

Макс Планк на пощенска марка от 2008 година

Когато нацистите завземат властта през 1933 година, Планк е вече на 74 години. Той е свидетел как много от неговите приятели евреи биват изселени или уволнявани, унижавани, а някои успяват да имигрират. Ото Хан моли Планк да събере видни германски учени, които да се противопоставят на това третиране на учените евреи. Но Планк отказва с аргумента, че противниците им могат да съберат много повече хора и това може да доведе до загуба на позициите им и те да бъдат сменени с верни на Хитлер хора.[8] Под ръководството на Макс Планк институтът Кайзер Вилхелм успява да избегне конфликт с нациския режим с изключение на Фриц Хабер. На следващата, 1934 година, последният умира в изгнание. Мандатът на Планк като президент на института изтича през 1936 година и нацистите го предупреждават да не търси преизбиране.

През 1938 година Планк празнува 80-годишнината си. Той все още чете лекции, но почти всички важни позиции в научната област са заети от привърженици на Хитлер. Свидетели твърдят, че на 85-годишна възраст той все още е способен да изкачва 3000 метрови върхове в Алпите.

Гробът на Планк

По време на Втората световна война преди всичко заради бомбардировките той напуска Берлин с жена си и отива да живее на село. През 1942 година той пише, че има голямото желание да живее достатъчно дълго, за да види края на тази криза. През 1944 година неговият дом в Берлин е напълно разрушен от бомбардировките, унищожавайки цялата му научна кореспонденция и записки.

След толкова много загуби и трагедии в своя живот, особено след смъртта на любимия му син Ервин в ръцете на Гестапо, Макс Планк загубва желанието си за живот.[9] Той умира 6 месеца преди да навърши 90 години, на 4 октомври 1947 година. На гроба му е изписано само името му и стойността на константата на Планк.

Публикации[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. Christoph Seidler, Gestatten, Marx Planck, Spiegel Online, 24 April 2008. [1]
  2. Press release of the Max Planck Society about Max Planck's name.
  3. Encyclopædia Britannica: Max Planck
  4. Four lectures on mathematics ... - Google Books. Books.google.com, 2008-07-28. Посетен на 2009-10-07.
  5. American Intelligence and the German ... - Google Books. Books.google.com, 1998-10-05. ISBN 9780813336367. Посетен на 2009-10-07.
  6. For a solid approach to the complexity of Planck's intellectual motivations for the quantum, for his reluctant acceptance of its implications, see Helge Kragh, Max Planck: the reluctant revolutionary, Physics World. December 2000.
  7. Thomas Kuhn, Black-Body Theory and the Quantum Discontinuity: 1894-1912 (Clarendon Press, Oxford, 1978).
  8. In a slightly different translation, Hahn remembers Planck saying: “If you bring together 30 such men today, then tomorrow 150 will come to denounce them because they want to take their places.” This translated quote is found in: Heilbron, 2000, p. 150. Heilbron, at the end of the paragraph, on p. 151, cites the following references to Hahn’s writings: Otto Hahn Einige persönliche Erinnerungen an Max Planck MPG, Mitteilungen (1957) p. 244, and Otto Hahn My Life (Herder and Herder, 1970) p. 140.
  9. http://physics.nobel.brainparad.com/max_karl_ernst_ludwig_planck.html