Направо към съдържанието

Томас Кун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томас Кун
Thomas Kuhn
американски философ и историк на науката (1922–1996)
Роден
Починал
17 юни 1996 г. (73 г.)

Етносевреи[1]
Учил вХарвардски университет
Харвардски университет
Харвардски университет
Харвардски университет
Работил вПринстънски университет
Харвардски университет
Масачузетски технологичен институт
Калифорнийски университет – Бъркли
Философия
ЕпохаФилософия на 20 век
Школааналитична философия
Интересифилософия на науката
ИдеиСмяна на парадигмата, „нормална“ наука
ПовлиянМайкъл Полани, Карл Попър
Научна дейност
ОбластИстория на науката
ПовлиянАлександър Койре · Гастон Башлар · Жан Пиаже
Бертран Ръсел · Карл Попър · Лудвиг Витгенщайн
Томас Кун в Общомедия

Томас Семюъл Кун (Thomas Samuel Kuhn) е американски философ на науката и неин историк, известен в широк интелектуален кръг. Той добива световна известност след издаването през 1962 г. на своята книга Структурата на научните революции. Като въвежда разбирането за „парадигма“ той представя и по нов начин развитието на научните дисциплини.

Кун прави няколко важни приноса за нашето разбиране на процеса на знание:

  • науката не прогресира по линейно и непрекъснато, а претърпява резки „смени на парадигмата“
  • разбиранията, датиращи от преди смяната на парадигмата, и тези след нея са „несъимерими“, т.е. заедно са несъвместими;
  • учените, израсли в различни парадигми, не споделят обща перспектива и в този смисъл възприятието в науката никога не постига пълна „обективност“.

Кун е роден в Синсинати, Охайо като син на Семюъл Л. Кун, индустриален инженер, и Минет Струк Кун. Получава бакалавърска степен по физика в Харвардския университет през 1943 г., магистърска през 1946 г. и докторска през 1949 г.

От 1948 до 1956 г. преподава там „История на науката“ по предложение на президента на университета Джеймс Брайънт Конант. След като напуска Харвард, Кун преподава в Калифорнийския университет в Бъркли както в Катедрата по философия, така и в катедрата по история, като получава титлата „професор по история на науката“ през 1961 г. През 1964 г. се мести в Принстънския университет, като „М. Тейлър Пайн професор по философия и история на науката“. През 1979 г. отива в Масачузетския технологичен институт (MIT) като „Лоурънс С. Рокфелер професор по философия“ и остава там до 1991 г.

Той е известен най-вече с книгата си Структурата на научните революции (1962), която е и най-влиятелната негова книга [2] и за нея използва за основа „Образци за открития“ (Patterns of Discovery) на Норуд Ръсел Хенсън (1958), в която той представя идеята, че науката не се развива постепенно в посока към истината, а претърпява периодично революции, които той нарича смени на парадигмата. Огромното въздействие на работата на Кун може да се измери с революцията, до която води дори в „речника“ на историята на науката: освен „смените на парадигмата“, Кун издига думата „парадигма“ от термин, използван в лингвистиката до днешното му по-широко значение, въвежда термина „нормална наука“, за да обозначи относително рутинната ежедневна работа на учените, работещи в рамките на една парадигма, и е до голяма степен отговорен за използването на термина научни революции в множествено число, случващи се в съвсем различни периоди от време на различни места в различни дисциплини за разлика от единствената „Научна революция“ в късния Ренесанс.

Кун получава Гугенхаймова стипендия през 1954 г. През 1982 г. е награден с медала Джордж Сартън по история на науката. Получил е и много почетни докторски степени.

Разболява се от рак на бронхите през последните две години от живота си и почива на 17 юни 1996 г. Съпругата му Джеан (Jehane) Р. Кун го надживява, както и първата му съпруга Катрин Мус Кун и трите им деца Сара, Елизабет и Натениъл.

  • The Copernican Revolution. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1957.
  • The Structure of Scientific Revolutions. Chicago: University of Chicago Press, 1962. (ISBN 0-226-45808-3)
  • The Essential Tension: Selected Studies in Scientific Tradition and Change. 1977.
  • Black-Body Theory and the Quantum Discontinuity, 1894-1912. Chicago, 1987. (ISBN 0-226-45800-8)
  • The Road Since Structure: Philosophical Essays, 1970-1993. Chicago: University of Chicago Press, 2000. (ISBN 0-226-45798-2)
  • The Last Writings of Thomas S. Kuhn: Incommensurability in Science, Chicago: University of Chicago Press, 2022. (ISBN 9780226516301)

За него

  • Константин Янакиев, Благодарност към Томас Кун, Философски алтернативи, бр. 1 / 1997
  1. www.jinfo.org
  2. ((en)) Alexander Bird (2004), Thomas Kuhn, Stanford Encyclopedia of Philosophy
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thomas Samuel Kuhn в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​