Бъртранд Ръсел
| Бъртранд Ръсел Bertrand Russell | |
| уелски философ и математик | |
 Бъртранд Ръсел, 1916 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1970 г.
|
| Религия | агностицизъм |
| Националност |  Великобритания |
| Учил в | Кеймбриджки университет Тринити Колидж |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Аналитична философия |
| Интереси | |
| Идеи | |
| Награди |  Нобелова награда за литература (1950) |
| Повлиян | |
| Повлиял | |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на множествата, математическа логика |
| Работил в | Калифорнийски университет – Лос Анджелис Харвардски университет Чикагски университет Лондонско училище по икономика и политически науки |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Бъртранд Ръсел в Общомедия | |
Бъртранд Артър Уилям Ръсел (на английски: Bertrand Arthur William Russell), 3-ти граф Ръсел, е британски[1] философ, логик, математик, историк, пацифист и социален критик.[2]
Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Ръсел също така е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора считат Ръсел за пример във воденето на съзидателен и рационален живот, но същевременно позициите му по много въпроси са смятани за спорни от много други хора.
През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, „като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене“.
Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист и социалист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 май 1872 г. в село Трелек, Уелс, в аристократично семейство. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила. Негов кръстник става бъдещият известен дизайнер Томас Кобдън-Сандерсън, който е приятел на родителите му.
Остава рано сирак и е отгледан от дядо си и баба си. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преподава известно време в Лондонското училище по икономика, а в края на 90-те години на XIX век започва интензивно да се занимава с основи на математиката в Тринити Колидж. През 1898 пише An Essay on the Foundations of Geometry („Опит върху основите на геометрията“), свързан с неевклидова геометрия.[3] След като посещава международен конгрес по философия в Париж през 1900 година и се запознава с теория на множествата, измисля т.нар. Парадокс на Ръсел. През 1903 година публикува The Principles of Mathematics, върху основите на математиката. В нея се излага тезата, че математиката и логиката са едно и също.[4] През 1908 е избран за член на Кралското научно дружество.
Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие, са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.
На два пъти е арестуван поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път е на 81-годишна възраст.
Ръсел е атеист и силно антихристиянски настроен (говори за това по време на много от лекциите си).
Умира от грип на 2 февруари 1970 г. в село Пенриндейдрайт (Penrhyndeudraeth), Уелс, на 97-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- (1900) A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz
- (1910 – 13) „Принципи на математиката“ / Principia Mathematica (3-тома, заедно с Алфред Уайтхед)
- „Човешкото познание: мащаби и граници“ и др.
- Политологични изследвания
- „Политически идеали“
- „Пътят към свободата“
- „Практика и теория на болшевизма“
- „Власт“
- „Човешкото общество: етика и политика“
- „Въздействието на науката върху обществото“
- В превод на български
- (1912) „Проблемите на философията“ / Problems of Philosophy, Велико Търново: Слово, 1999
- (1913/1984) „Теория на Познанието“ / Theory of knowledge, the 1913 ms, София: К&Х, 1997
- (1930) „Покоряване на щастието“ / The Conquest of Happiness, София: Сиела, 2021, ISBN 978-954-28-3607-0
- (1945) „История на западната философия“ / A History of western Philosophy, София: Хр. Ботев, 1994
- (1952) "Влиянието на науката върху обществото“, / The Impact of Science on Society, София: Изток-Запад, 2024, ISBN 978-619-01-1396-6
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Sidney Hook, „Lord Russell and the War Crimes Trial“, Bertrand Russell: critical assessments, том 1, ред. A. D. Irvine, (New York 1999) стр. 178
- ↑ ((en)) Станфордска енциклопедия по философия, „Bertrand Russell“, 1 май 2003
- ↑ Russell, Bertrand (1898) An Essay on the Foundations of Geometry, p. 32, re-issued 1956 by Dover Books
- ↑ Bertrand Russell, biography // Nobelprize.org. Посетен на 23 юни 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Произведения на Бъртранд Ръсел в
проекта Гутенберг - ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Бъртранд Ръсел, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Ръсел, Бъртранд. Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени с колебания // webstage.bg, 27 юни 2016. Посетен на 28 юни 2016.
| |||||||||||||||||
|
