Бъртранд Ръсел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бертран Ръсел)
Jump to navigation Jump to search
Бъртранд Ръсел
Bertrand Russell
уелски философ и математик
Бъртранд Ръсел, 1916 г.
Бъртранд Ръсел, 1916 г.

Роден
Починал
2 февруари 1970 г. (97 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Аналитична философия
Интереси
Идеи
  • Логически атомизъм
  • теория на описанията
  • знание чрез познаване
  • знание чрез описание
  • Парадокс на Ръсел
  • Чайник на Ръсел
  • Награди
    Nobel prize medal.svg
    Нобелова награда за литература (1950)
    Повлиян
    Повлиял
    Научна дейност
    Област Теория на множествата, математическа логика

    Подпис Bertrand Russell signature.svg
    Уебсайт Страница в IMDb
    Бъртранд Ръсел в Общомедия

    Бъртранд Артър Уилям Ръсел (на английски: Bertrand Arthur William Russell), 3ти граф Ръсел, е британски[1] философ, логик, математик, историк, пацифист и социален критик.[2] Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист и социалист.

    Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Ръсел също така е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора считат Ръсел за пример във воденето на съзидателен и рационален живот, но същевременно позициите му по много въпроси са смятани за спорни от много други хора.

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е на 18 май 1872 г. в село Трелек, Уелс, в аристократично семейство. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила.

    Остава рано сирак и е отгледан от дядо си и баба си. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преподава известно време в Лондонското училище по икономика, а в края на 1890-те започва интензивно да се занимава с основи на математиката в Тринити Колидж. През 1898 пише An Essay on the Foundations of Geometry („Опит върху основите на геометрията“), свързан с неевклидова геометрия.[3] След като посещава международен конгрес по философия в Париж през 1900 и се запознава с теория на множествата, измисля т.нар. Парадокс на Ръсел. През 1903 публикува The Principles of Mathematics, върху основите на математиката. В нея се излага тезата, че математиката и логиката са едно и също.[4]

    Начело на поход срещу ядреното въоръжаване в Лондон през 1961 г.

    През 1908 е избран за член на Кралското научно дружество.

    Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие, са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.

    На два пъти е арестуван поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път е на 81-годишна възраст.

    През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, „като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене“.

    Ръсел е атеист и силно антихристиянски настроен (говори за това по време на много от лекциите си).

    Умира от грип на 2 февруари 1970 г. в село Пенриндюдрейт (Penrhyndeudraeth), Уелс, на 97-годишна възраст.

    Библиография[редактиране | редактиране на кода]

    • (1900) A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz
    • (1910 – 13) „Принципи на математиката“ / Principia Mathematica (3-тома, заедно с Алфред Уайтхед)
    • „Човешкото познание: мащаби и граници“ и др.
    Политологични изследвания
    • „Политически идеали“
    • „Пътят към свободата“
    • „Практика и теория на болшевизма“
    • „Власт“
    • „Човешкото общество: етика и политика“
    • „Въздействието на науката върху обществото“
    В превод на български
    • (1912) „Проблемите на философията“ / Problems of Philosophy, Велико Търново: Слово, 1999
    • (1913/1984) „Теория на Познанието“ / Theory of knowledge, the 1913 ms, София: К&Х, 1997
    • (1945) „История на западната философия“ / A History of western Philosophy, София: Хр. Ботев, 1994

    Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

    Източници[редактиране | редактиране на кода]

    1. ((en)) Sidney Hook, „Lord Russell and the War Crimes Trial“, Bertrand Russell: critical assessments, том 1, ред. A. D. Irvine, (New York 1999) стр. 178
    2. ((en)) Станфордска енциклопедия по философия, „Bertrand Russell“, 1 май 2003
    3. Russell, Bertrand (1898) An Essay on the Foundations of Geometry, p. 32, re-issued 1956 by Dover Books
    4. Bertrand Russell, biography. // Nobelprize.org. Посетен на 23 June 2010.

    Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

    Уикицитат
    Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за