Олга Токарчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олга Токарчук
Olga Nawoja Tokarczuk
полска писателка
Olga Tokarczuk-9739.jpg
Портретна фотография (2018)
Родена

Националност Флаг на Полша Полша
Професия психолог, писател, университетски преподавател
Литература
Псевдоним Natasza Borodin
Период 1979 -
Жанрове роман, новела, есе
Известни творби
  • Prawiek i inne czasy
  • Dom dzienny, dom nocny
  • Gra na wielu bębenkach
  • Bieguni
  • Księgi Jakubowe
Награди Нобелова награда Нобелова (2018)
Сребърен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“

Подпис Olga Tokarczuk signature.svg
Уебсайт tokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl
Олга Токарчук в Общомедия

Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[1] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. [2] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

С Дженифър Крофт, преводачка на романа „Бегуни“, и Лиза Апинянези при получаването на наградата „Букър“, май 2018 г.
С Мариус Шчигел на литературния фестивал в Броумов, 2017 г.

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[4]

През 2018 английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[5]

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
  • Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
  • E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
  • Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
    Правек и други времена, превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1 [6]
  • Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
  • Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
    Дом дневен, дом нощен, превод от полски Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр.
  • Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
  • Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
  • Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
    Музика от много барабани, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр.
  • Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
    Последни истории, превод от полски Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр.
  • Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
  • Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[5]
    Бегуни, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр.
  • Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
    Карай плуга си през костите на мъртвите, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014
  • Moment niedźwiedzia (2012)
  • Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
  • Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“. // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
  2. Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
  3. www.polityka.pl/tygodnikpolityka/kultura/посещение 11.10.2019
  4. ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
  5. а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
  6. Правек и други времена в изд. „Алтера“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Литература“         Портал „Литература