Олга Токарчук
| Олга Токарчук Olga Nawoja Tokarczuk | |
|---|---|
| полска писателка | |
 Портретна фотография (2018) | |
| Родена | |
| Националност |  Полша |
| Работила в | психолог, писател, университетски преподавател |
| Награди | Нике (2008) Нике (2008) Нобелова награда за литература (2018)[1] Узедомска литературна награда (2012) |
| Литература | |
| Псевдоним | Natasza Borodin |
| Период | 1979 - |
| Жанрове | роман, новела, есе |
| Известни творби |
|
| Награди |  Нобелова (2018) |
| Повлияна | Карл Густав Юнг, Уилям Блейк |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | tokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl |
| Олга Токарчук в Общомедия | |
Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[2] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. [3] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[4]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.
Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.
Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[5]
През 2018 г. английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[6]
Олга Токарчук получава титлата почетен доктор от Варшавския университет през декември 2020[7] и от Софийския университет в 2022г.[8]
Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
- Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
- E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
- Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
Правек и други времена, превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1 [9] - Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
- Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
Дом дневен, дом нощен, превод от полски Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр. - Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
- Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
- Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
Музика от много барабани, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр. - Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
Последни истории, превод от полски Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр. - Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
- Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[6]
Бегуни, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр. - Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
Карай плуга си през костите на мъртвите, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014 - Moment niedźwiedzia (2012)
- Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
- Zgubiona Dusza, Wrocław: Wydawnictwo Format, 2017.
Изгубената Душа, ICU, 2019, 48с., ISBN 978-619-7153-60-6 - Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
- Чувствителният разказвач (есета; 272 стр.), София: ICU, 2021, ISBN 978-619-7153-94-1
- Чудати разкази, София: ICU, 2021
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б masterdataapi.nobelprize.org, Посетен на 10 октомври 2019 г..
- ↑ Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“. // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
- ↑ Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, Dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
- ↑ Aleksandra Żelazińska, Olga Tokarczuk laureatką Literackiej Nagrody Nobla, Polityka.pl, 10 октомври 2019.
- ↑ ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
- ↑ а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
- ↑ Doktor honoris causa dla Olgi Tokarczuk.
- ↑ О. Токарчук с почетно звание от СУ, Дневник 10 юни 2022
- ↑ Правек и други времена в изд. „Алтера“[неработеща препратка]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Олга Токарчук в
Моята библиотека - ((en)) Кратка биография на сайта polishwriting.net
- ((en)) Обширна биография на сайта Culture.pl
- Васил Димитров, „Бегуни“: Книга на месец юни 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ
Портал „
Портал „
|
- Писателки
- Полски романисти
- Полски есеисти
- Полски сценаристи
- Полски поети
- Поетеси
- Полски психолози
- Полски феминисти
- Възпитаници на Варшавския университет
- Преподаватели в Ягелонския университет
- Преподаватели в Ополския университет
- Носители на награда „Нике“
- Носители на Нобелова награда за литература
- Полски нобелови лауреати
- Нобелови лауреатки
- Доктор хонорис кауза на Варшавския университет
- Украинци в Полша