Олга Токарчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Токарчук
Olga Nawoja Tokarczuk
полска писателка
Olga Tokarczuk-9739.jpg
Портретна фотография (2018)
Родена
29 януари 1962 г. (61 г.)
НационалностFlag of Poland.svg Полша
Работила впсихолог, писател, университетски преподавател
НаградиНике (2008)
Нике (2015)
Нобелова награда за литература (2018)[1]
Узедомска литературна награда (2012)
Литература
ПсевдонимNatasza Borodin
Период1979 -
Жанровероман, новела, есе
Известни творби
  • Prawiek i inne czasy
  • Dom dzienny, dom nocny
  • Gra na wielu bębenkach
  • Bieguni
  • Księgi Jakubowe
НаградиНобелова награда Нобелова (2018)
Сребърен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“
ПовлиянаКарл Густав Юнг, Уилям Блейк
Семейство
Деца1
ПодписOlga Tokarczuk signature.svg
Уебсайтtokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl
Олга Токарчук в Общомедия

Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[2] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. [3] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

С Дженифър Крофт, преводачка на романа „Бегуни“, и Лиза Апинянези при получаването на наградата „Букър“, май 2018 г.
С Мариус Шчигел на литературния фестивал в Броумов, 2017 г.

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[5]

През 2017 г. режисьорката Агнешка Холанд заснема филма Pokot, основан на романа на Токарчук Карай плуга си през костите на мъртвите. Премиерата на филма е на Берлинския филмов фестивал през 2017 г.[6]

През 2018 г. английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[7]

Олга Токарчук получава титлата почетен доктор от Варшавския университет през декември 2020[8], от Вроцлавския университет през септември 2021[9], от Ягелонския университет през октомври 2021[10] и от Софийския университет през 2022 г.[11]

Обявена е за почетен гражданин на Вроцлав (юни 2019), Варшава (юни 2020)[12] и Краков (октомври 2021)[13].

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
  • Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
  • E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
  • Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
    Правек и други времена, превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1 [14]
  • Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
  • Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
    Дом дневен, дом нощен, превод от полски Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр.
  • Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
  • Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
  • Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
    Музика от много барабани, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр.
  • Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
    Последни истории, превод от полски Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр.
  • Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
  • Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[7]
    Бегуни, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр.
  • Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
    Карай плуга си през костите на мъртвите, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014
  • Moment niedźwiedzia (2012)
  • Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
  • Zgubiona Dusza, Wrocław: Wydawnictwo Format, 2017.
    Изгубената Душа, ICU, 2019, 48 с., ISBN 978-619-7153-60-6
  • Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
  • Чувствителният разказвач (есета; 272 стр.), София: ICU, 2021, ISBN 978-619-7153-94-1
  • Чудати разкази, София: ICU, 2021
  • Empuzjon, 2022

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ masterdataapi.nobelprize.org. Посетен на 10 октомври 2019 г.
  2. ↑ Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“. // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
  3. ↑ Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, Dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
  4. ↑ Aleksandra Żelazińska, Olga Tokarczuk laureatką Literackiej Nagrody Nobla, Polityka.pl, 10 октомври 2019.
  5. ↑ ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
  6. ↑ Igor Podobriy, Полячка с украинской фамилией Токарчук: жизнь и лучшие книги писательницы, Iwroclaw.com, 04.10.2022.
  7. ↑ а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
  8. ↑ Doktor honoris causa dla Olgi Tokarczuk, Monitor.uw.edu.pl.
  9. ↑ Uniwersytet Wrocławski nadał tytuł doktora honoris causa noblistce Oldze Tokarczuk. // Wroclaw.pl, 2021-09-24.
  10. ↑ Ada Chojnowska. Olga Tokarczuk z tytułem doktora honoris causa Uniwersytetu Jagiellońskiego. "Za cywilną odwagę do obrony krzywdzonych, marginalizowanych". // Krakow.wyborcza.pl, 2021-10-07.
  11. ↑ Олга Токарчук с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ, Mediapool.bg, 10 юни 2022.
  12. ↑ Znamy nowych Honorowych Obywateli m.st. Warszawy. // Urzad m.st. Warszawy, 2020-06-19. Посетен на 2020-06-20.
  13. ↑ Honorowe obywatelstwo Miasta Krakowa dla Olgi Tokarczuk. // Radiokrakow.pl. Посетен на 2021-10-08.
  14. ↑ Правек и други времена в изд. „Алтера“[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Олга_Токарчук&oldid=11718918“.