Олга Токарчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олга Токарчук
Olga Nawoja Tokarczuk
полска писателка
Olga Tokarczuk (2018).jpg
Портретна фотография (2018)
Родена

Националност Флаг на Полша Полша
Професия психолог, писател, университетски преподавател
Литература
Псевдоним Natasza Borodin
Период 1979 -
Жанрове роман, новела, есе
Известни творби
  • Prawiek i inne czasy
  • Dom dzienny, dom nocny
  • Gra na wielu bębenkach
  • Bieguni
  • Księgi Jakubowe
Награди Нобелова награда Нобелова (2018)
Сребърен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“

Подпис Olga Tokarczuk signature.svg
Уебсайт tokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl
Олга Токарчук в Общомедия

Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[1] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. [2] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[4]

През 2018 английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[5]

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
  • Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
  • E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
  • Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
    Правек и други времена, изд. „Алтера“, С., 2008, ISBN 978-954-9757-07-1, 264 стр. [6]
  • Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
  • Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
    Дом дневен, дом нощен, изд. „Абагар“, С., 2005
  • Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
  • Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
  • Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
    Музика от много барабани, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006
  • Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
    Последни истории, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008
  • Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
  • Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[5]
    Бегуни, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009
  • Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
  • Moment niedźwiedzia (2012)
  • Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
  • Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“. // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
  2. Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
  3. www.polityka.pl/tygodnikpolityka/kultura/посещение 11.10.2019
  4. ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
  5. а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
  6. Правек и други времена в изд. „Алтера“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Литература“         Портал „Литература