Олга Токарчук
|
Олга Токарчук Olga Nawoja Tokarczuk |
|
|---|---|
| полска писателка | |
.jpg) Портретна фотография (2018) |
|
| Родена | |
|
|
|
| Националност |
 Полша |
| Професия | психолог, писател, университетски преподавател |
| Литература | |
| Псевдоним | Natasza Borodin |
| Период | 1979 - |
| Жанрове | роман, новела, есе |
| Известни творби |
|
| Награди |
 Нобелова (2018) |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | tokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl |
| Олга Токарчук в Общомедия | |
Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[1] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. [2] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[3]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.
Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.
Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[4]
През 2018 английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[5]
Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
- Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
- E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
- Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
Правек и други времена, изд. „Алтера“, С., 2008, ISBN 978-954-9757-07-1, 264 стр. [6] - Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
- Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
Дом дневен, дом нощен, изд. „Абагар“, С., 2005 - Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
- Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
- Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
Музика от много барабани, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006 - Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
Последни истории, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008 - Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
- Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[5]
Бегуни, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009 - Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
- Moment niedźwiedzia (2012)
- Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
- Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“. // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
- ↑ Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
- ↑ www.polityka.pl/tygodnikpolityka/kultura/посещение 11.10.2019
- ↑ ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
- ↑ а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
- ↑ Правек и други времена в изд. „Алтера“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Портал „
Портал „
|
