Жан-Мари Гюстав Льо Клезио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Мари Гюстав Льо Клезио
Jean-Marie Gustave Le Clézio
маврицийско-френски писател
През 2008 година
През 2008 година

Роден
13 април 1940 г. (83 г.)

Националност Мавриций
Франция
Литература
ПериодОт 1963 г.
ЖанровеРоман, разказ, есе
Известни творбиПротоколът
Пустиня
Награди Нобелова награда (2008)

Уебсайт
Жан-Мари Гюстав Льо Клезио в Общомедия

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио (на френски: Jean-Marie Gustave Le Clézio) е маврицийско-френски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 април 1940 година в Ница в семейство от бретонски произход, установило се през XVIII век на остров Мавриций. През 1964 година завършва филология в Екс ан Прованс, а през 1983 година защитава докторат по История в Перпинянския университет, прекарва голяма част от живота си в Латинска Америка и други части на света. Започва да публикува от 1963 година, като бързо се налага във френския литературен живот.

През 1967 г. той отбива военната си служба в Тайланд, но скоро е експулсиран заради осъждането му на секс туризма[1]. Възнамерява да стане будистки монах близо до Сонгкла. Изпратен е в Мексико, за да завърши службата си там. Участва в организирането на библиотеката на Френския институт за Латинска Америка (IFAL) и започва да изучава езиците мая и науатъл в Националния автономен университет на Мексико, проучвания, които го отвеждат в Юкатан[2]. В продължение на четири години, от 1970 до 1974 г., той споделя живота на индианците ембера и уанана в Панама. Откриването на техния начин на живот, толкова различен от този, който е познавал дотогава, представлява за него преживяване, което той по-късно ще опише като „поразително“[3]. През 1977 г. Льо Клезио публикува превод на Пророчествата на Чилам Балам, митологично произведение на маите. Превода си завършва в Юкатан[2]. Специализирайки в Мичоакан (централно Мексико), през 1983 г. той завършва дисертацията си по история по тази тема в Института по мексикански изследвания в Перпинян. Преподава в университетите в Банкок, Мексико, Бостън, Остин и Албъкърки, но през 1978 г. не успява да спечели място на изследовател в Националния център за научни изследвания в Париж (CNRS).

През 1990 г. заедно с Жан Гросжан Льо Клезио основава в издателство „Галимар“ поредицата „L’Aube des peuple“, посветена на издаването на митични и епични, фолклорни или древни текстове. Интересът му към далечни култури се измества през 2000-те години към Корея, посвещавайки се на нейните история, митология и шамански ритуали, като същевременно заема гост професор в женския университет „Евха“[4].

През 2008 г. Льо Клезио получава Нобелова награда за литература.[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963: награда „Ренодо“ за Le Procès-verbal
  • 1972: награда „Валери Ларбо“ (ex æquo съавторство с Frida Weissman)
  • 1980: grand prix за литература „Пол Моран“ на Френската академия за творчеството му, във връзка с издаването на Désert[6]
  • 1992: международна награда на Латинския съюз на романските литератури
  • 1996: награда на зрителите на Френските телевизии за La Quarantaine
  • 1997: голяма награда „Жан Жионо“ за цялостно творчество
  • 1997: prix Puterbaugh
  • 1998: награда на Принца на Монако за Poisson d'or
  • 2008: награда „Стиг Дагерман“ за цялостно творчество, във връзка с шведското издание на Raga. Approche du continent invisible
  • 2008: Нобелова награда за литература за цялостно творчество

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

След първия си брак през 1961 г. с Розали Пикмал (с която има дъщеря, Патрисия), през 1975 г. той се жени за Джемия Жан[7], мароканка с произход от Арусия, Западна Сахара[8][9], и майка на втората и третата му дъщери, Алис и Анна[10]. Заедно написват Sirandanes (сборник с гатанки от Мавриций) и Gens des nuages.

Льо Клезио се обявява за близък до исляма и в частност до суфизма[11].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Пустиня. Превод от френски език Бояна Петрова. София: Народна култура, 1982, 342 с.
  • Неизвестното на земята. София: Народна култура, 1986, 328 с.
  • Треската. Плевен: Евразия-Абагар, 1994, 224 с.
  • Карантината. Превод от френски език Пенка Пройкова и Венелин Пройков. София: Хемус, 2001, 430 с.
  • Мексиканската мечта. София: ЛИК, 2001, 216 с.
  • Африканеца. Превод от френски език Георги Ангелов. София: Колибри, 2007, 108 с.
  • Революции. Превод от френски език Павлина Рибарова. София: Кама, 2007, 388 с.
  • Пътешествие в страната на дърветата. София: Колибри, 2011, 32 с.
  • AVERS. Разкази за нежеланите. Превод от френски език Марина Франсоа. Плевен: Леге Артис, 2023, 196 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biographie de J.M.G. Le Clézio // association des lecteurs de JMG Le Clézio. Архивиран от оригинала на 2016-10-09. Посетен на 2023-12-26.
  2. а б ((es)) Montaño Garfias, «Confieren el Nobel a Le Clézio, caminante del mundo marginal», 10 octobre 2008.
  3. «La langue française est peut-être mon véritable pays», entretien avec Tirthankar Chanda, Écrivains d'aujourd'hui No 45, 2001.
  4. Philippe Pons, Avec la Corée, une relation privilégiée, Le Monde, 10 octobre 2008.
  5. The Nobel Prize in Literature 2008, nobelprize.org.
  6. Grand prix de littérature Paul-Morand, Académie française.
  7. Justine Feyereisen. Pratiques de l'errance, vécus de la mémoire – Expression spatiale du temps vécu dans Désert et Gens des nuages de Le Clézio // Carnets – Revue électronique d'études françaises de l'APEF. 2017.
  8. Le Clézio, le Maroc et l'islam - Festival Etonnants voyageurs // Архивиран от оригинала на 2020-04-12. Посетен на 2023-12-26.
  9. Elisabeth Mudimbe-boyi. Essais sur les cultures en contact. Afrique, Amériques, Europe. Karthala Editions, 2006. ISBN 9782811141080. с. 104-105-106-107.
  10. Le Clézio écrit à Wei Jingsheng // L'Express, 11 juillet 1996.}}
  11. Le Clézio, le Maroc et l'islam - Festival Etonnants voyageurs // lavie.fr, 10/03/2014. Архивиран от оригинала на 2020-04-12. Посетен на 2023-12-26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]