Салваторе Куазимодо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Салваторе Куазимодо
Salvatore Quasimodo
италиански поет

Роден
Починал
14 юни 1968 г. (66 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Професия поет
Литература
Награди Нобелова награда Нобелова

Уебсайт Страница в IMDb
Салваторе Куазимодо в Общомедия

Салваторе Куазимодо (на италиански: Salvatore Quasimodo) е италиански поет. Заедно със сънародниците си Джузепе Унгарети и Еудженио Монтале - един от най-големите поети на 20 век. Лауреат на Нобелова награда за литература за 1959 година.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Салваторе Куазимодо през 1959 г.
Погребалната урна на Салваторе Куазимодо в Милано

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Acque e terre, Firenze, sulla rivista Solaria (1930)
  • Oboe sommerso, Genova, sulla rivista Circoli (1932)
  • Odore di eucalyptus ed altri versi, Firenze, Antico Fattore (1933)
  • Erato e Apòllìon, Milano, Scheiwiller (1936)
  • Poesie, Milano, Primi Piani (1938)
  • Ed è subito sera, Milano-Verona, A. Mondadori (1942)
  • Giorno dopo giorno, Milano, A. Mondadori (1947)
  • La vita non è sogno, Milano, A. Mondadori (1949)
    Животът не е сън, изд.:„Народна култура“, София (1961), прев.Драгомир Петров
  • Il falso e vero verde, Milano, Schwarz (1956)
  • La terra impareggiabile, Milano, A. Mondadori (1958)
  • Dare e avere. 1959-1965, Milano, A. Mondadori (1966)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Старогръцка лирика (1940)
  • Евангелие на Йоан (1945)
  • Одисея на Омир (1946)
  • Едип цар на Софокъл (1947)
  • Хекуба и Херакъл на Еврипид
  • Песни на Катул (1955)
  • Георгики (1942)
  • Антология Палатина (1958)
  • Антоний и Клеопатра на Шекспир

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Lirica d'amore italiana, dalle origini ai nostri giorni (1957)
  • Poesia italiana del dopoguerra (1958)

Други творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Petrarca e il sentimento della solitudine, Milano, Garotto (1945)
  • Scritti sul teatro (1961)
  • L'amore di Galatea (либрето) (1964)
  • Il poeta e il politico e altri saggi, Milano, Schwarz (1967)
  • Leonida di Taranto, Milano, Guido Le Noci ed. (1968); Manduria, Lacaita (1969)
  • Lettere d'amore di Quasimodo (посмъртно, 1969)
  • Poesie e discorsi sulla poesia (посмъртно, 1971)
  • Marzabotto parla. Con scritti di Salvatore Quasimodo, Giuseppe Dozza (посмъртно, 1976)
  • A colpo omicida e altri scritti (посмъртно, 1977)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]