Салваторе Куазимодо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Салваторе Куазимодо
Salvatore Quasimodo
италиански поет

Роден
Починал
14 юни 1968 г. (66 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Професия поет
Литература
Жанрове стихотворение, есе, рецензия
Награди „Етна-Таормина“ (1953, заедно с Дилън Томас)
„Виареджо“ (1958)
Нобелова награда Нобелова (1959)
Семейство
Съпруга Биче Донети
Мария Кумани
Деца Ориета (р. 1935)
Алесандро (р. 1939)

Уебсайт Страница в IMDb
Салваторе Куазимодо в Общомедия

Салваторе Куазимодо (на италиански: Salvatore Quasimodo) е италиански поет. Заедно със сънародниците си Джузепе Унгарети и Еудженио Монтале е един от най-големите поети на 20 век. Лауреат на Нобелова награда за литература за 1959 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Салваторе Куазимодо през 1959 г.
Погребалната урна на Салваторе Куазимодо в Милано

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Acque e terre, Firenze, sulla rivista Solaria (1930)
  • Oboe sommerso, Genova, sulla rivista Circoli (1932)
  • Odore di eucalyptus ed altri versi, Firenze, Antico Fattore (1933)
  • Erato e Apòllìon, Milano, Scheiwiller (1936)
  • Poesie, Milano, Primi Piani (1938)
  • Ed è subito sera, Milano-Verona, A. Mondadori (1942)
  • Giorno dopo giorno, Milano, A. Mondadori (1947)
  • La vita non è sogno, Milano, A. Mondadori (1949)
    Животът не е сън, изд. „Народна култура“, София (1961), прев. Драгомир Петров
  • Il falso e vero verde, Milano, Schwarz (1956)
  • La terra impareggiabile, Milano, A. Mondadori (1958)
  • Dare e avere. 1959 – 1965, Milano, A. Mondadori (1966)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Старогръцка лирика (1940)
  • Евангелие на Йоан (1945)
  • Одисея на Омир (1946)
  • Едип цар на Софокъл (1947)
  • Хекуба и Херакъл на Еврипид
  • Песни на Катул (1955)
  • Георгики на Виргилий (1942)
  • Антология Палатина (1958)
  • Антоний и Клеопатра на Шекспир

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Lirica d'amore italiana, dalle origini ai nostri giorni (1957)
  • Poesia italiana del dopoguerra (1958)

Други творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Petrarca e il sentimento della solitudine, Milano, Garotto (1945)
  • Scritti sul teatro (1961)
  • L'amore di Galatea (либрето) (1964)
  • Il poeta e il politico e altri saggi, Milano, Schwarz (1967)
  • Leonida di Taranto, Milano, Guido Le Noci ed. (1968); Manduria, Lacaita (1969)
  • Lettere d'amore di Quasimodo (посмъртно, 1969)
  • Poesie e discorsi sulla poesia (посмъртно, 1971)
  • Marzabotto parla. Con scritti di Salvatore Quasimodo, Giuseppe Dozza (посмъртно, 1976)
  • A colpo omicida e altri scritti (посмъртно, 1977)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]