Драгомир Петров

Драгомир Петров
Роден	26 януари 1934 г. София, Царство България
Починал	7 август 1998 г.

Драгомир Петров е български поет и един от големите преводачи от италиански и френски език. Претворил е произведения на някои от най-значимите поети на италианската литература като Франческо Петрарка, Микеланджело Буонароти, Джакомо Леопарди, Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети, Еудженио Монтале, Уго Фосколо, Чезаре Павезе, както и на поети от френската литература като Гийом Аполинер и Пиер Сегерс.

Биография

Драгомир Христов Петров е роден на 26 януари 1934 година в София в лекарско семейството. Завършва гимназия в София (1951), същевременно учи в Музикалното училище. Следва пиано в Музикалната академия (1952). Завършва италианска филология в Софийския университет (1958).

Драгомир Петров започва работа като преводач и редактор в БТА (1958 – 1963). Става редактор във в. „Пулс“ (1963 – 1968), а също лектор по български език в Римския университет (1963 – 1964). Кореспондент е на в. „Народна младеж“ в Родопите (1964 – 1965). Редактор във в. „София нюз“ (1969). После работи в отдел „Международен“ на СБП (1970). Става драматург в театър „София“ (1971 – 1972), а след това редактор в сп. „Български курорти“ (1974 – 1983). Главен редактор е на сп. „Кръгозор“ (1983 – 1985), заместник главен редактор (1985 – 1990) и главен редактор (от 1991) на българското издание на сп. „Куриер на ЮНЕСКО“.

През 1975 и 1977 г. Драгомир Петров работи в тайния архив на Ватикана. Съставител е на редица книги и антологии. Член е на СБП. Негови стихове са преведени на италиански, полски, румънски, руски, унгарски и френски език.

Творчество

Драгомир Петров е автор на четири стихосбирки, на театралната поема „Страстите цар Шишманови“ (излъчена по Радио София – 1979), на есета и публицистични статии, на фолклористични студии, изследвания върху българо-италианските връзки.

Собствени произведения

• Кладенци, стихотворения, 1967
• Битие, стихотворения, 1977
• Страстите цар Шишманови, театрална поема, 1979
• Византийски елегии, стихотворения, 1980, 1989
• Харман на Ветровете, стихотворения, 1994
• Превъплъщенията на вълка-пазител, антропология и есеистика, 2001 (посмъртно)

Съставителства

1. Осем съвременни италиански поети, сборник, 1967
2. Осем италиански поети, сборник, 1981
3. Италиански театър на XVIII век, сборник, 1986

Преводи

1. Франческо Петрарка, Сонети, 1959 (с Атанас Драгиев и Стефан Петров)
2. Силвия Маджи Бонфанти, Слънце над уличката, повест, 1960
3. Салваторе Куазимодо, Животът не е сън, стихотворения, 1961, 1994, 2005
4. Джакомо Леопарди, Блуждаещи звезди, стихотворения, 1965
5. Хектор Мало, Малкият моряк, роман за деца, 1969, 1980, 2002, 2012 (с Пенка Петрова)
6. Микеланджело Буанароти, Лирика, 1970, 1994
7. Уго Фосколо, Сонети и поеми, 1971
8. Pierre Seghers, Le mur du son, Poemes, 1976 (френски, български) (с Атанас Далчев и Александър Муратов)
9. Чезаре Павезе, Трудът уморява, стихотворения, 1977
10. Гийом Аполинер, Поезия, 1984, 1993 (с Кирил Кадийски)

Източници

• COBISS.BG Архив на оригинала от 2020-12-28 в Wayback Machine.
• НАБИС
• Драгомир Петров, Литературен свят, 2013 г.
• Драгомир Петров, Литературен клуб, 2013 г.

Външни препратки

• Поезия на Драгомир Петров на френски език: Dragomir Pétrov, Poèmes adaptés du bulgare, Seghers, coll. Autour du monde, 1969
• Драгомир Петров: „Преводът на поезия е изкуство“, Емил Басат, LiterNet, 15.03.2014