Франческо Петрарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франческо Петрарка
италиански поет
Petrarch by Bargilla.jpg
Роден: 20 юли 1304 г.
Арецо, Италия
Починал: 19 юли 1374 г.
(на 69 г.)
Аркуа, Италия

Франческо Петрарка (на италиански: Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист. Наред с Данте Алигиери, той е смятан за един от основоположниците на Ренесанса.

Биография[редактиране | edit source]

Петрарка е роден в Арецо през 1304 в семейството на нотариус и прекарва ранното си детство в близкото до Флоренция село Инчиза. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през 1302 (заедно с Данте) от Черните гвелфи. Петрарка прекарва голяма част от детството си в Авиньон и съседния Карпентрас, където се премества семейството му, следвайки папа Климент V, поставил през 1309 началото на Авиньонското папство. По настояване на баща си Петрарка учи право в Монпелие (1316-1320) и Болоня (1320-1326), но самият той се интересува главно от писане и латинска литература.

След смъртта на баща си през 1326, Петрарка се връща в Авиньон, където заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа („Африка“, епопея на латински за римския военачалник Сципион Африкански) Франческо Петрарка придобива европейска известност. През 1341 е обявен в Рим за поет лауреат, първият човек след Античността, който получава това отличие.

Петрарка пътува много из Европа, работейки като посланик на папата. Той пише много писма, а сред видните му приятели е и Джовани Бокачо. При пътуванията си той събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон. Отричайки това, което смята за невежество на своята епоха, Петрарка създава концепцията за мрачното Средновековие, възприета и силно разкрасена от следващите поколения писатели.

На 26 април 1336 Франческо Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх Ванту (1909 m). Доста по-късно той описва пътуването с в писмо до своя приятел Франческо Диониджи. По това време не е обичайно да се изкачват планини само заради изживяването. Затова тази дата се смята за „рожден ден на алпинизма“, а самият Петрарка (Petrarca alpinista) - за „баща на алпинизма“.

Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в Римокатолическата църква не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през 1337 в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през 1343 във Воклюз. Джовани умира от чума през 1361, а Франческа се жени за Франческуоло да Бросано, по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка.

Към 1367 Петрарка се установява в Падуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Той умира в Аркуа през 1374.

Издания[редактиране | edit source]

  • Франческо Петрарка. Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура. С., Нов Златорог, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Petrarch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.