Авиньонско папство
Авиньонско папство или Авиньонско пленничество на папите е периодът от 1309 до 1377 г., през който католическата църква е с център Авиньон във Франция.
Формалният повод е спор между френския крал Филип IV Хубави и папа Бонифаций VIII. Филип наложил извънредни данъци над намиращите се в неговите територии свещеници, без, както била разпространената практика, първо да се допита до тях. След остра реакция от страна на Апостолическия престол се стига до конфликт между Бонифаций и Филип, достигнал кулминацията си след като френският крал избрал отряд от 1300 души, които арестували папата, който по-късно починал. Новият папа Бенедикт XI изпълнявал длъжността за кратко, а през 1305 г. за понтифекс е избран Климент V. Срещу него започнало недоволство, което скоро придобило насилствен характер, което принудило Климент да избяга от Рим. Папата потърсил закрилата на френския крал и бил настанен в град Авиньон. Поради тази причина папите резидиращи в Авиньон не се ползвали с голям авторитет, тъй като болшинството от хората гледали на тях като слуги на кралския двор в Париж[1]. Авиньонското папство е причината за възникналата Западна схизма (виж долу). Заради спадналия престиж на папството висшият клир се опитвал да увеличи пълномощията и ограничи тези на Апостолическия престол. Израз на това желание става Консилиарното движение, според последователите на което църковните събори имат по-голяма власт от папата. Движението запада през XV век.
През периода на Авиньонския плен на папския престол управляват седем папи – французи:
Авиньонски папи
[редактиране | редактиране на кода]Понтификат | Портрет | Име | Рождено име | Рождено място | Бележки |
---|---|---|---|---|---|
от 5 юни 1305 до 20 април 1314 | Климент V (Clemens Quintus) |
Реймон Бертран дьо Гот | Гаскония, Франция | Първият Авиньонски папа. Свиква Виенския събор (1311 – 1312). Започва преследването на Тамплиерския орден под натиск от Филип IV Френски | |
от 7 август 1316 до 4 декември 1334 | Йоан XXII (Ioannes Vicesimus Secundus) |
Жак Дюез | Каор, Франция | Първия папа след двегодишния застой. Противник на император Лудвиг Баварски. | |
от 20 декември 1334 до 25 април 1342 | Бенедикт XII (Benedictus Duodecimus) |
Жак Фурние | Севердан, Франция | Член на Бенедиктинския орден | |
от 7 май 1342 до 6 декември 1352 | Климент VI (Clemens Sextus) |
Пиер Роже | Лимузан, Франция | Член на ордена на Свети Бенедикт | |
от 18 декември 1352 до 12 септември 1362 | Инокентий VI (Innocentius Sextus) |
Етиен Обер | Лимузан, Франция | ||
от 28 септември 1362 до 9 декември 1370 | Блажени Урбан V (Benedictus Urbanus Quintus) |
Гийом дьо Гримоар | Гризак, Лангедок, Франция | Член на ордена на Свети Бенедик | |
от 30 декември 1370 до 26 март 1378 | Григорий XI (Gregorius Undecimus) |
Пиер Роже дьо Бофорт | Момонт, Лимузен, Франция | Последния Авиньонски папа, премества папството обратно в Рим през 1378 |
През 1378, Григорий XI премества папската резиденция обратно в Рим, където и умира. Въз основа на спора на последвалите избори разколна група кардинали създават антипапско седалище в Авиньон:
Антипапи
[редактиране | редактиране на кода]Понтификат | Портрет | Име | Рождено име | Рождено място | Бележки |
---|---|---|---|---|---|
от 20 септември 1378 до 16 септември 1394 | Антипапа Климент VII (Clemens Septus) |
Робер Женевски | Женева, днешна Швейцария | Избран от френски кардинали като опозиция на италианския папа Урбан VI | |
от 11 октомври 1394 до 23 май 1402 | Антипапа Бенедикт XIII (Benedictus Tredecimus) |
Педро Перез де Готор | Илуеса, Арагон | Последният папа управлявал от Авиньон. прогонен през 1403. Умира в Aрагон през 1423 г. |
Папската схизма
[редактиране | редактиране на кода]През периода 1378 – 1417 в Западна Европа става Великата схизма. С преместването на папската столица в Рим от папа Григорий XI, множество френски кардинали негодували. След смъртта на Григорий XI, настояват за връщането на папската столица във Франция и избора на папа французин. При отказа и заплахата от народен бунт, избират италианския епископ на Бари за папа – Урбан VI. Недоволни, група френски кардинали обявяват избора за невалиден и поставят свой претендент – антипапата Климент VII. В 1409 бил направен опит за помирение, като папата и антипапата били призовани на църковен събор в Пиза, но нито един от двамата не се явил. Там кардиналите избрали за папа Петер Филарг, който приел името Александър V. Така трети претендент излязъл на сцената. Разцеплението приключило в 1415, когато римският папа Григорий XII се отказал от престола си, принуждавайки фракците да се съберат заедно и единодушно да изберат негов наследник. Западната схизма приключва с избора на папа Мартин V.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rollo-Koster, Joelle. „Avignon and its Papacy. Popes Institutions and Society. 1309 – 1417“. p. 287 – 289
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Collins, Roger. „Keepers of the keys of Heaven. A History of the Papacy“. Basic books publishing, 2009.
- Rollo-Koster, Joelle. „Avignon and its Papacy. Popes Institutions and Society. 1309 – 1417.“ Rowman & Littlefield Publishers (20 август 2015).
- Walker, Williston. „A History of the Christian Church“. Charles Scribner’s sons, New York, 1985.
- Setton, Kenneth. „The Papacy and the Levant. Volume II. The Fifteenth century“, 1978