Папска схизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Историческа карта на Великата схизма

Папска схизма (още Западната или Великата схизма) е разкол в католическата църква продължил от 1378 до 1417 година. Под Велика схизма се разбира също и разкола между западното и източното християнство или т.н. Източно-западна схизма.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на папа Григорий XI, изборите за нов папа в Рим се провели в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали били французи и искали да се върнат във Франция, а италианските кардинали и италианският народ искали да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в Рим. На 8 април 1378 г., тълпата превзела двора на сградата, където кардиналите заседавали и заплашила със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск те избрали архиепископа на Бари, който приел името Урбан VI. След като напуснали Рим, френските кардинали, към които се присъединили 4 италианци и 1 испанец публикували изявление, с което обявили избора за недействителен и предложили на Урбан VI да се откаже от папския престол. За папа те избрали Климент VII (антипапа). Урбан не се подчинил на призива на кардиналите и създал собствена кардиналска колегия. Така било сложено началото на Великата западна схизма, която продължила 40 години. На страната на Урбан VI застанали Германия, Италия, Полша, Скандинавия, а поддръжници на Климент VII били Франция, Испания, Португалия. Сега се счита, че Урбан VI е бил законният папа, а Климент VII и неговите приемници– антипапа.

Съборът в Пиза[редактиране | редактиране на кода]

На 25 март 1409 г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в Пиза се свиква събор, който се отличавал с изключително единодушие. Идеята била съборът да бъде под двете юрисдикции - на Ватиканския папа Григорий XII и на Авиньонския антипапа Бенедикт XIII, но и двамата не се явили на събора. Било решено да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола. Съборът в Пиза избрал за пизански антипапа Александър V (антипапа), който и председателствал, защото без неговото потвърждение, католическата църква не би приела решенията на събора за действителни. Съборът е закрит на 7 август 1409 г. Александър V дал клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като средство за контрол над папите. През 1410 г. Йоан XXIII (антипапа) сменя Александър V.

Решение на кризата[редактиране | редактиране на кода]

През 1414 г. се свиква църковен събор, който се състои в малкия немски град Констанц. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През 1417 г. съборът в Констанц свалил от власт Йоан XXIII и авиньонския папа Бенедикт XIII. Григорий XII вече бил абдикирал през 1415 г. Кардиналите избрали за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна Италия - кардинал Отарио Корона, който приема името Мартин V и така бил сложен край на Великата западна схизма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]