Направо към съдържанието

Бенедикт XIII (антипапа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антипапа Бенедикт
римски папа
Понтификат
Начало11 октомври 1394
Край23 май 1423
ПредшественикКлимент VII
НаследникКлимент VIII
Лична информация
Рождено имеПедро Мартинес де Луна и Перес де Готор
Роден
Илуека (Сарагоса), Арагон
Починал
23 май 1423 (95 г.)
Пенизкола, Арагон
Бенедикт XIII в Общомедия

Антипапа Бенедикт XIII (Benedikt XIII, на испански: Pedro Martínez de Luna y Gotor, Pedro de Luna, Papa Luna, * Илуека, Арагон, 1328 или 1342/43, † Пенизкола, Арагон, † 23 май 1423), роден Педро Мартинес де Луна и Перес де Готор, наричан още папа Луна, е арагонски благородник, висш духовник на католическата църква, последният от авиньонските папи по време на Западната схизма.

Педро де Луна е професор по канонично право в университет Монпелие. На 20 декември 1375 г. папа Григорий XI го издига за кардинал на Санта Мария ин Космедин и отива в Авиньон. След смъртта на папа Климент VII на 16 септември 1394 г. де Луна е избран на 28 септември 1394 г. единодушно за негов наследник и се нарича Бенедикт XIII. Парижкият университет не го признава за нов папа. Папа Бенедикт XIII е най-значимият от всички антипапи и управлява най-дълго.

Авиньонското антипапство попада за пет години под обсадата на враждебни френски войски, но на 12 март 1403 г. Бенедикт успява да избяга. Намира убежище при двора на Луи II Валоа-Анжуйски и легитимността му като папа е призната във Франция, Шотландия, Кастилия и Сицилия. В същото време в Рим властва папа Григорий XII, а в Пиза – антипапа Йоан XXIII, признати от различни други заинтересовани страни – това е връхна точка в Западната схизма.

Констанцкият събор е свикан през 1414 г, за да сложи край на схизмата. На действащите папа и антипапи е предложено да подадат папска оставка. Папа Григорий XII абдикира на 4 юли 1415 г. Бенедикт отказва, но на 26 юли 1417 г. съборът го сваля и отлъчва от църквата. Бенедикт се оттегля в Тортоса, кралство Арагон, без да приема, че е низвергнат. Получава подкрепа само от малка група привърженици, двама от които стават антипапи след смъртта му през 1423 г.

В Констанц на 11 ноември 1417 г. е избран за единствен законен папа Одо ди Колона като Мартин V.

  • Dieter Girgensohn: Ein Schisma ist nicht zu beenden ohne die Zustimmung der konkurrierenden Päpste. Die juristische Argumentation Benedikts XIII. (Pedro de Luna). In: Archivum Historiae Pontificiae. 27, 1989, ISSN – 6785 0066 – 6785, S. 197 – 247.
  • Dieter Girgensohn: Benedikt XIII. In: Lexikon für Theologie und Kirche. Band 2: Barclay bis Damodos. 3. völlig neu bearbeitete Auflage. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1994, ISBN 3-451-22002-4, S. 208.
  • Hans Kühner: Lexikon der Päpste. Kirchengeschichte, Weltgeschichte, Zeitgeschichte. Von Petrus bis heute. Aktualisierte Lizenzausgabe. Fourier, Wiesbaden 1991, ISBN 3-925037-59-4.
  • Barbara von Langen-Monheim: Die Informatio seriosa Papst Benedikts XIII. Stufen einer kirchenpolitischen Denkschrift von 1399 bis zum Konzil von Perpignan 1408. Dissertation, Aachen 2004, (PDF; 1,5 MB).
  • Britta Müller-Schauenburg: Benedikt XIII. In: Karl-Heinz Braun, Mathias Herweg, Hans W. Hubert, Joachim Schneider, Thomas Zotz: Das Konstanzer Konzil. Essays. 1414 – 1418. Weltereignis des Mittelalters. Theiss Verlag, Darmstadt 2013, ISBN 978-3-8062-2849-6, S. 121 – 125.
  • Michael Seidlmayer: Peter de Luna (Benedikt XIII.) und die Entstehung des Großen Abendländischen Schisma. In: Spanische Forschungen der Görresgesellschaft. 1. Reihe: Gesammelte Aufsätze zur Kulturgeschichte Spaniens 4, 1933, ZDB 503910 – 1, S. 206 – 247.