Бенедикт XIII (антипапа)
| Антипапа Бенедикт | |
|---|---|
 |
|
 Римски папа |
|
| Рождено име | Педро Мартинез де Луна и Перез де Готор |
| Начало понтификат | 11 октомври 1394 |
| Край понтификат | 23 май 1423 |
| Предшественик | Климент VII |
| Наследник | Климент VIII |
| Роден | |
| Починал |
Пенизкола, Арагон |
| Антипапа Бенедикт в Общомедия | |
Антипапа Бенедикт XIII (Benedikt XIII, на испански: Pedro Martínez de Luna y Gotor, Pedro de Luna, Papa Luna, * Илуека, Арагон, 1328 или 1342/43, † Пенизкола, Арагон, † 23 май 1423), роден Педро Мартинез де Луна и Перез де Готор, наричан още папа Луна, е арагонски благородник, висш духовник от католическата църква, последният от авиньонските папи-изгонен в 1403 г. Смятан за антипапа. Бенедикт XIII е по време на Западната схизма антипапа от 1394 до 1423 г.
Педро де Луна е професор по канонично право в университет Монпелие. На 20 декември 1375 г. папа Григорий XI го издига на кардинал на Санта Мария ин Космедин и отива в Авиньон. След смъртта на папа Климент VII на 16 септември 1394 г. де Луна е избран на 28 септември 1394 г. единодушно за негов наследник и се нарича Бенедикт XIII. Парижкият университет не го признава за новия папа. Папа Бенедикт XIII е най-значимият от всички антипапи и управлява най-дълго.
Османският султан Баязид I след завладяването на България пристига до границата на Унгария.
Бенедикт попада за няколко години в затвор при Луи Орлеански, успява след пет години да избяга на 12 март 1403 г.
На 20 март 1415 г. Бенедикт бяга от Констанц и на 29 май 1415 г. на Констанцкия събор е обявен за свален. Папа Григорий XII абдакира на 4 юли 1415 г. Бенедикт се смята за единственият легален папа. На 26 юли 1417 г. съборът сваля Бенедикт.
В Констанц на 11 ноември 1417 г. е избран за единствен папа Одо ди Колона като Мартин V.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Dieter Girgensohn: Ein Schisma ist nicht zu beenden ohne die Zustimmung der konkurrierenden Päpste. Die juristische Argumentation Benedikts XIII. (Pedro de Luna). In: Archivum Historiae Pontificiae. 27, 1989, ISSN 0066-6785, S. 197–247.
- Dieter Girgensohn: Benedikt XIII. In: Lexikon für Theologie und Kirche. Band 2: Barclay bis Damodos. 3. völlig neu bearbeitete Auflage. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1994, ISBN 3-451-22002-4, S. 208.
- Hans Kühner: Lexikon der Päpste. Kirchengeschichte, Weltgeschichte, Zeitgeschichte. Von Petrus bis heute. Aktualisierte Lizenzausgabe. Fourier, Wiesbaden 1991, ISBN 3-925037-59-4.
- Barbara von Langen-Monheim: Die Informatio seriosa Papst Benedikts XIII. Stufen einer kirchenpolitischen Denkschrift von 1399 bis zum Konzil von Perpignan 1408. Dissertation, Aachen 2004, (PDF; 1,5 MB).
- Britta Müller-Schauenburg: Benedikt XIII. In: Karl-Heinz Braun, Mathias Herweg, Hans W. Hubert, Joachim Schneider, Thomas Zotz: Das Konstanzer Konzil. Essays. 1414 – 1418. Weltereignis des Mittelalters. Theiss Verlag, Darmstadt 2013, ISBN 978-3-8062-2849-6, S. 121-125.
- Michael Seidlmayer: Peter de Luna (Benedikt XIII.) und die Entstehung des Großen Abendländischen Schisma. In: Spanische Forschungen der Görresgesellschaft. 1. Reihe: Gesammelte Aufsätze zur Kulturgeschichte Spaniens 4, 1933, ZDB 503910-1, S. 206–247.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
|
