Бенедикт XIII (антипапа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антипапа Бенедикт
Pape avignon benoit13.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Педро Мартинез де Луна и Перез де Готор
Начало понтификат 11 октомври 1394
Край понтификат 23 май 1423
Предшественик Климент VII
Наследник Климент VIII
Роден
Илуека (Сарагоса), Арагон
Починал
23 май 1423(95 г.)
Пенизкола, Арагон
Антипапа Бенедикт в Общомедия

Антипапа Бенедикт XIII (Benedikt XIII, на испански: Pedro Martínez de Luna y Gotor, Pedro de Luna, Papa Luna, * Илуека, Арагон, 1328 или 1342/43, † Пенизкола, Арагон, † 23 май 1423), роден Педро Мартинез де Луна и Перез де Готор, наричан още папа Луна, е арагонски благородник, висш духовник от католическата църква, последният от авиньонските папи-изгонен в 1403 г. Смятан за антипапа. Бенедикт XIII е по време на Западната схизма антипапа от 1394 до 1423 г.

Педро де Луна е професор по канонично право в университет Монпелие. На 20 декември 1375 г. папа Григорий XI го издига на кардинал на Санта Мария ин Космедин и отива в Авиньон. След смъртта на папа Климент VII на 16 септември 1394 г. де Луна е избран на 28 септември 1394 г. единодушно за негов наследник и се нарича Бенедикт XIII. Парижкият университет не го признава за новия папа. Папа Бенедикт XIII е най-значимият от всички антипапи и управлява най-дълго.

Османският султан Баязид I след завладяването на България пристига до границата на Унгария.

Бенедикт попада за няколко години в затвор при Луи Орлеански, успява след пет години да избяга на 12 март 1403 г.

На 20 март 1415 г. Бенедикт бяга от Констанц и на 29 май 1415 г. на Констанцкия събор е обявен за свален. Папа Григорий XII абдакира на 4 юли 1415 г. Бенедикт се смята за единственият легален папа. На 26 юли 1417 г. съборът сваля Бенедикт.

В Констанц на 11 ноември 1417 г. е избран за единствен папа Одо ди Колона като Мартин V.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Dieter Girgensohn: Ein Schisma ist nicht zu beenden ohne die Zustimmung der konkurrierenden Päpste. Die juristische Argumentation Benedikts XIII. (Pedro de Luna). In: Archivum Historiae Pontificiae. 27, 1989, ISSN 0066-6785, S. 197–247.
  • Dieter Girgensohn: Benedikt XIII. In: Lexikon für Theologie und Kirche. Band 2: Barclay bis Damodos. 3. völlig neu bearbeitete Auflage. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1994, ISBN 3-451-22002-4, S. 208.
  • Hans Kühner: Lexikon der Päpste. Kirchengeschichte, Weltgeschichte, Zeitgeschichte. Von Petrus bis heute. Aktualisierte Lizenzausgabe. Fourier, Wiesbaden 1991, ISBN 3-925037-59-4.
  • Barbara von Langen-Monheim: Die Informatio seriosa Papst Benedikts XIII. Stufen einer kirchenpolitischen Denkschrift von 1399 bis zum Konzil von Perpignan 1408. Dissertation, Aachen 2004, (PDF; 1,5 MB).
  • Britta Müller-Schauenburg: Benedikt XIII. In: Karl-Heinz Braun, Mathias Herweg, Hans W. Hubert, Joachim Schneider, Thomas Zotz: Das Konstanzer Konzil. Essays. 1414 – 1418. Weltereignis des Mittelalters. Theiss Verlag, Darmstadt 2013, ISBN 978-3-8062-2849-6, S. 121-125.
  • Michael Seidlmayer: Peter de Luna (Benedikt XIII.) und die Entstehung des Großen Abendländischen Schisma. In: Spanische Forschungen der Görresgesellschaft. 1. Reihe: Gesammelte Aufsätze zur Kulturgeschichte Spaniens 4, 1933, ZDB 503910-1, S. 206–247.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]