Антипапа

Антипапа е термин, с който в католическата религия се означава носител на званието папа, който не е признат от цялата католическа общност. Обикновено въпросът за това кой от претендентите за папския престол е законния папа и кой антипапата, се решава след „победата“ на привържениците на единия или другия. Най-често за законен папа се смята този в Рим (или в друга официална папска столица). Относно някои претенденти спорът не е решен.

Счита се, че първият антипапа е св. Иполит (III в.), а последният – Феликс V (1440 – 1449). Наличието на двама папи е възможно при сериозен разкол в Църквата, а при най-сериозния, Великата западна схизма (1378 – 1417 г.), са трима – в Рим, Авиньон и Пиза.

Към антипапите могат да бъдат (и са) причислявани понтифи, чието управление е смятано за „мрачно и позорно“. Така например законният папа Йоан XXIII е причислен към антипапите, тъй като извършва неизброим ред престъпления на папския трон.

Списък на антипапи

Портрет	Папско име	Светско име	Понтификат	В опозиция на	Бележки
до V в.
	Св. Иполит Римски Papa Hippolytus	Иполит	20 декември 217 – 28 септември 235	Каликст I Урбан I Понтиан	***
	Св.Новациан Papa Novatianus	Новациан	март 251 – август 258	Корнелий Луций I Стефан I Сикст II	***
	Хераклий Papa Heraclius	Хераклий	20 април 309 – 16 август 310	Евсевий	***
	Феликс II Papa Felix secundus	Феликс	355 – 26 ноември 365	Либерий	***
	Урсин Papa Ursicinus	Урсин	1 октомври 366 – 16 ноември 367	Дамас I	***
	Евлалий Papa Eulalius	Евлавий	27 декември 418 – 3 април 419	Бонифаций I	***
	Лаврентий Papa Laurentius	Лорелцо Челио	22 ноември 498 – август 506/07	Симах	***
V до Х в
	Диоскор Papa Dioscurus	Дисцор	22 септември 530 – 14 октомври 530	Бонифаций II	***
	Теодор Papa Theodorus	Теодор	21 септември 687	Сергий Ι	***
	Паскалий Papa Paschalis	Паскал	21 септември 687		***
	Константин II Papa Constantinus secundus	Константин	28 юни 767 – 6 август 768	Павел I Стефан III	***
	Филип  Papa Philippus	Филип	31 юли 768	Стефан III	***
	Йоан VIII Papa Joannes octavus	Джиовани	25 януари 844 – 31 май 844	Сергий ΙΙ	***
	Анастасий III Библиотекар Papa Anastasius tertius	Анастасий	януари 855 – 31 март 855	Бенедикт III	***
	Христофор Papa Christophorus	Христофоро	3 октомври 903 – 27 януари 904	Лъв V Сегий III	***
	Лъв VIII Papa Leo octavus	Леоне	6 декември 963 – 26 февруари 964	Йоан XII	***
	Бонифаций VII Papa Bonifacius	Франко Феручи	юли 974	Бенедикт VI Бенедикт VII	***
			20 август 984—20 юли 985	Йоан XIV Йоан XV
	Йоан XVI Papa Joannes	Джиовани Филагато	април 997 – февруари 998	Григорий V	***
Х до XV в
	Григорий VI Papa Gregorius Sextus	Грегорио	юни 1012	Бенедикт VIII	***
	Бенедикт X Papa Benedictus Decimus	Джиовани Минко деи Конти ди Тулкулум	4 април 1058 – 24 януари 1059	Николай II	***
	Хонорий II Papa Honorius Secundus	Пиетро Кадалус	юли 1061 – 31 май 1064	Александър II	***
	Климент III Papa Clemens Tertius	Гуилберт Равенски		Григорий VII Виктор III Урбан II Паскалий II	***
	Теодорих Papa Theodoricus	Теодоро	8 септември 1100 – януари 1101	Паскалий II	***
	Алберт или Аделберт Papa Adalbertus	Алберт	януари 1101 – февруари 1102		***
	Силвестър IV Papa Sylvester Quartus	Магинулф	8 ноември 1105 – 11 април 1111		***
	Григорий VIII Papa Gregorius Octavus	Морис Бурден	10 март 1118 – 22 април 1121	Геласий II Каликст II	***
	Целестин II Papa Cœlestinus Secundus	Теобалдо Бокапечи	16 декември 1124	Хонорий II	***
	Анаклет II Papa Anacletus Secundus	Пиетро Пиерлеони	1130—1138	Инокентий II	***
	Виктор IV Papa Victoriis Quintus	Грегорио Конти	1138—1138		***
	Виктор IV Papa Victorius Quatrus	Отавиано дей Крешенци или Отавиани ди Монтичели	1159—1159	Александър III	Кандидат на Фридрих I Барбароса за папски конклав в 1159. Взема името Виктор IV, защото не признава краткото управления на предходния антипапа Виктор.
	Паскал III Papa Pascalus Tertius	Гуидо ди Крема	1164—20 септември 1168		Избран под влиянието на император Фридрих I Барбароса, канонизира Карл Велики
	Каликст III Papa Callixtus Tertius	Джовани ди Струма	септември 1168—29 август 1178		Подвластен на германския император Фридрих I Барбароса. С преклонението на императора пред папа Александър III, Каликст се отказва от претенции
	Инокентий III Papa Innocentius Tertius	Ланцо ди Сеза	29 септември 1179—януари 1180		Прогонва папа Александър III от Рим; провъзгласява се за папа с подкрепата на Фридрих I Барбароса
	Николай V Papa Nicolaus Quintus	Пиетро Рейнолдучи	21 май 1328—16 октомври 1333	Йоан XXII	Провъзгласен за папа от император Лудвиг Баварски. Коронован в Рим. Намразен от духовенството, моли Йоан XXII за прошка и убежище
	Климент VII Papa Clemens Septimus	Робер Женевски	20 септември 1378—16 септември 1394]]	Урбан VI Бонифаций IX	Избран във втори конклав от група френски кардинали, недоволни от избора на Урбан VI
	Бенедикт XIII Papa Benedictus Tersimus Desimus	Педро Мартинез де Луна и Перез де Готор	11 октомври 1394—23 май 1423	Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V	Прогонен от Авиньон в 1403
	Александър V Papa Alexandrus Quintus	Петър Критски	26 юни 1409—3 май 1410	Григорий XII Бенедикт XIII	Избран на събора в Пиза; управлява с помощта на френския двор, в частност Луи, граф Анажуйски.
	Йоан XXIII Papa Ioannes Vicesimus Tertius	Балдазаре Коса	1410—1415	Григорий XII Бенедикт XIII	Един от тримата папи управлявали в последните дни на Папската схизма; свален от власт и съден за престъпленията си
	Климент VIII Papa Clemens Octus	Гил Санчез Муньоз и Карбон	10 юни 1423—26 юли 1429	Мартин V антипапа Бенедикт XIV (Жан Карие)	Избран за наследник на антипапа Бенедикт XIV (Бернар Гарниер); използван в политическите интриги на арагонския кралски двор
	Бенедикт XIV Papa Benedictus Quartus Decimus	Бернард Гарниер	1424—1429	Мартин V	Обявява се за наследник на Бенедикт 13; деня преди смъртта си избира четирима верни му кардинала; след смъртта му избират антипапа Климент VIII.
	Бенедикт XIV Papa Benedictus Quartus Decimus	Жан Карие	1430—1437	Мартин V Евгений IV	Самопровъзгласява се за папа; заловен от антипапа Климент VIII; умира в затвора
	Феликс V Papa Foelix Quintus	Амадей VIII ди Савоя	5 ноември 1439—7 април 1449	Евгений IV Николай V	граф на Женева, херцог на Савоя, княз на Пиемонт. Основател на рицарския орден Мориц. Оттегля се и става кардинал на Женева.

Литература

• Дейвис, Норман. Европа: История. Велико Търново, Абагар, 2005. ISBN 954-427-663-7.
• Дженкинс, Саймън. Кратка истрия на Европа. София, Ciela, 2019. ISBN 978-954-28-2864-8.