Фридрих I Барбароса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбароса.
Фридрих I Барбароса
Friedrich I Rotbart
император на Свещената Римска империя
Friedrich I. Barbarossa (Christian Siedentopf, 1847).jpg
Роден
Починал
10 юни 1190 г. (67 г.)
ПогребанТурция

Религиякатолицизъм
Управление
Период1155 – 1190
Други титлихерцог на Швабия
римски крал
Shield and Coat of Arms of the Holy Roman Emperor (c.1200-c.1300).svg
Семейство
РодХоенщауфен
БащаФридрих II
МайкаЮдит Баварска
Братя/сестриЮта Клариция от Тюрингия
Конрад Хоенщауфен
СъпругаАдела фон Фобург (1147 – март 1153)
Беатрис Бургундска (17 юни 1156 – 15 ноември 1184)
ДецаФилип Швабски
Хайнрих VI
Фридрих V
Фридрих VI (Швабия)
Конрад II (Швабия)
Ото I (Бургундия)
Фридрих I Барбароса в Общомедия

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (на немски: Friedrich I Barbarossa), е херцог на Швабия от 1147 до 1152 г. (като Фридрих III), римски крал от 1152 до 1190 г. и император на Свещената римска империя от 1155 до 1190 Г.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски (1090 – 1147), майка му Юдит (1103 – 1131) e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилията Велфи и Вулфхилда Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска.

От 1147 до 1149 г. Фридрих участва в кръстоносния поход на чичо му крал Конрад III.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Римски крал[редактиране | редактиране на кода]

На 9 март 1152 г. е коронован в Аахенската катедрала за римско-германски крал от архиепископа на Кьолн Арнолд II.

Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци.

Император[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих признава върховенството на папа Александър III, фреска от Palazzo Pubblico, Сиена

На 18 юни 1155 г. Барбароса е коронован за император в църквата Св. Петър от папа Адриан IV.

През 1156 г. сключва договор с Хайнрих Лъв, според който Хайнрих Лъв получава феодални владения в Централна Италия, както и Херцогство Бавария, което прибавя към Херцогство Саксония. За сметка на това Маркграфство Австрия е отдадено на рода Бабенберг. Договорът е породен от стремежа на Фридрих I Барбароса към траен мир.[1]

Барбароса предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва обаче битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.

В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет.

Трети кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих I Барбароса като кръстоносец.
Миниатюра от ръкопис от 1188 г., Библиотека на Ватикана.

През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход, като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но през юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.

Съгласно едната легенда, императорът не е умрял, а спи в пещера под планината, за да се върне в някой момент. Неговата дълга брада обаче продължава да расте. Според друга легенда, когато Фридрих пътува, оглавявайки войската, го нападат сарацини и го убиват. Телохранителите, за да не се разкрие този позор, разказват на всички, че Фридрих потъва при преминаване през реката (което звучи крайно неубедително, защото той прекрасно може да плува и е със свитата си).

По-нови споменавания[редактиране | редактиране на кода]

Монета с император Фридрих I Барбароса

На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих I Барбароса.

Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Монумент на Фридрих I Барбароса
Бюст на Фридрих I Барбароса (1160)

Първи брак: през 1147 година с Аделхайд фон Фобург (1128—след 1187), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146); бракът е анулиран през март 1153 г.

Втори брак: на 17 юни 1156 г. във Вюрцбург с Беатрис Бургундска (1140 – 1184), единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия († 1148) (от Иврейска династия). Те имат децата:[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
  • Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
  • Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. – Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137 – 158.
  • Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256 – 262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43 – 58
  • Joachim Ehlers: Friedrich I. In: Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S. 232 – 257.
  • Knut Görich: Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-59823-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 13.
  2. Friedrich von Staufen/Friedrich III Duke of Swabia, Friedrich I „Barbarossa“, fmg.ac

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]