Йозеф I (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йозеф I
император на Свещена римска империя
Joseph I, Holy Roman Emperor.jpg
Лични данни
Управление 1705 - 1711
Други титли крал на Бохемия, Хърватия и Унгария
Роден
Починал
Погребан в Виена, Австрия
Предшественик Леополд I
Наследник Карл VI
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Леополд I
Майка Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Брак Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Потомци Мария Йозефа, Мария Амалия
Герб Coat of Arms of Joseph I, Holy Roman Emperor.svg
Йозеф I в Общомедия

Йозеф I (на немски: Joseph I; 26 юли 167817 април 1711) е княз от фамилията Хабсбурги и от 1705 до 1711 г. император на Свещената римска империя, крал на Бохемия, Хърватия и Унгария и ерцхерцог на Австрия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Йозеф като дете

Той е син на император Леополд I и неговата втора жена Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург, която е дъщеря на пфалцграф-курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц.

Роден във Виена, той е образован от принц Дийтрих Ото фон Залм и става добър лингвист. През 1687 получава короната на Унгария и става крал на римляните на 6 януари 1690.

Император[редактиране | редактиране на кода]

През 1702 в началото на Войната за испанско наследство той служи изцяло на войската. Присъединява се към имперския генерал Лудвиг Вилхелм в обсадата на Ландау. Смята се, че когато е посъветван да не отива към опасността, той отвръща, че тези, които ги е страх, могат да се оттеглят.

Йозеф наследява императорската корона от своя баща през 1705. Той има късмет да управлява австрийските доминиони и да е глава на Империята през годините, в които неговият доверен генерал - принц Евгений Савойски, понякога действащ сам в Италия или с Джон Чърчил, Херцог Марлборо в Германия и Фландрия, побеждава армиите на краля на Франция Луи XIV.

През управлението на Йозеф I, Унгария постоянно е в конфликт с Ференц II Ракоци, които впоследствие намира убежище в Османската империя. Самият император не се бие срещу бунтовниците, но той взема голям дял от лаврите по възвръщането на своята власт. Той поправя множество педантични повелителни мерки, приети от баща му, помирявайки всички опоненти, които могат да бъдат помирени. Той се бие смело за това, което смята, че е негово право. Йозеф се показва като много самостоятелен относно папата и вражески настроен срещу йезуитите, от които баща му е значително повлиян.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Той има вкус за изкуство и музика, което е почти наследствено в неговото семейство. Йозеф също е и активен ловец. Той се опитва да прекрати въпроса относно австрийското наследство чрез прагматично решение, което е продължено от брат му Карл VI. Йозеф умира във Виена от едра шарка.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф се жени на 24 февруари 1699 г. във Виена за Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (1673–1742), дъщеря на Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг и съпругата му Бенедикта Хенриета фон Пфалц-Зимерн. Двамата имат три деца:

Йозеф I има множество афери с други жени и умира през 1711 г. във Виена от едра шарка.

Гробът

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • F. Krones von Marchiand, Grundriss der Oesterreichischen Geschichte (1882)
  • F. Wagner, Historia Josephi Caesaris (1746)
  • J.C. Herchenhahn, Geschichte der Regierung Kaiser Josephs I (1786—1789)
  • C. van Noorden, Europäische Geschichte im achtzehnten Jahrhundert (1870—1882).