Максимилиан II (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан II
император на Свещената римска империя
Nicolas Neufchâtel 002.jpg
худ.Nicolas Neufchatel
Лични данни
Управление 1564 – 1576
Други титли крал на Чехия, крал на Унгария
Роден
Починал
Погребан в катедрала Св Вит Прага
Предшественик Фердинанд I
Наследник Рудолф II
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Фердинанд I
Майка Анна Ягелонина
Брак Мария Испанска
Потомци Анна Австрийска,Рудолф II,Ерцхерцог Ернест Австрийски,Елизабет Австрийска,Матиас ,Максимилиан III, ерцхерцог на Австрия,Албрехт VII, ерцхерцог на Австрия
Герб Greater Coat of Arms of Maximilian II, Holy Roman Emperor.svg
Максимилиан II в Общомедия

Максимилиан II (31 юли 1527 – 12 октомври 1576) е крал на Чехия, крал на Унгария и император на Свещената Римска империя (1564 – 1576) от династията на Хабсбургите.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан II е роден на 31 юли 1527 във Виена. Син е на император Фердинанд I и на чешко-унгарската кралица Анна Ягелонина. Образованието си получава предимно в Испания, където придобива опит във военното изкуство по време на военните кампании на чичо си Карл V срещу Франция през 1544 година.

Брак и управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1548 г. Максимилиан се жени за първата си братовчедка Мария Испанска и става официален представител на Свещената империя в Испания.

През 1550 се завръща в Германия, за да вземе участие в дискусиите за наследството на империята. През 1558 г. Карл V разделя владенията си между брат си Фердинанд I и сина си Филип. Престолът на Свещената Римска империя получава бащата на Максимилиан. През 1562 година, Максимилиан е избран от електорската колегия във Франкфурт за Крал на римляните (Германски крал), с което затвърждава позицията на наследник на престола на Свещената Римска империя, за какъвто по силата на компромис през 1558 г. е готвен Филип Испански.

Престолонаследието на Максимилиан е поставено под въпрос и поради положителното му отношение към Протестантството, към което изпитва симпатии до края на живота си, въпреки че официално остава католик. За да спечели мнозинството на гласовете в електорската колегия, Максимилиан уверява католиците в нея, че е верен на католицизма, а на протестантите обещава, че ще приеме протестантството след като стане император. През 1563 г. Максимилиан е коронован за крал на Унгария, а на следващата година, след смъртта на Фердинанд, наследява цялата Свещена римска империя, включително и двете кралства Чехия и Унгария.

Новият император дава религиозни свободи на аристократите и рицарите-лутерани в Австрия и отказва да публикува решенията на Трентски събор.

Максимилиан подновява войната срещу турците, опитвайки се да защити владенията си в Унгария от техните набези. Той обаче не постига сериозни успехи в това отношение и през 1568 г. сключва примирие със султана, задължавайки се да му плаща ежегоден трибут.

През 1575 г. Максимилиан II е избран за крал на Полша, но не успява да се наложи над привържениците на другия претендент Стефан IV Батори и е принуден да се оттегли от Полша.


Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан II и Мария Испанска имат шестнадесет деца:

Портрети на децата на Максимилиан[редактиране | редактиране на кода]


Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Надгробие в катедрала Св.Вит, Прага

Максимилиан II умира на 12 октомври 1576 г. в Регенсбург в разгара на подготовка за поход срещу Полша.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maximilian II, Holy Roman Emperor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.