Барбара Австрийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Барбара Австрийска
Barbara d’Austria
херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
Ерцхерцогиня Барбара Австрийска, картина от Франческо Терцио, 1565
Ерцхерцогиня Барбара Австрийска,
картина от Франческо Терцио, 1565

Родена
Починала

Религиякатолицизъм
Други титлиерцхерцогиня на Австрия
Семейство
РодХабсбурги
БащаФердинанд I
МайкаАнна Ягелонина
Братя/сестриМаксимилиан II
Карл II
Фердинанд II
Магдалена Австрийска
Анна Австрийска
Елизабет Австрийска
Катарина Австрийска
Мария Австрийска
Елеонора Австрийска
Йохана Австрийска
Маргарета Австрийска
Елена Австрийска
СъпругАлфонсо II д’Есте (1565)
Барбара Австрийска в Общомедия

Барбара Австрийска (на немски: Barbara von Österreich; * 30 април 1539, Инсбрук; † 19 септември 1572, Ферара) от род Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря, единадесето дете, на император Фердинанд I (1503 – 1564) и съпругата му Анна Ягелонина (1503 – 1547), дъщеря на крал Владислав II от Бохемия и Унгария. Сестра е на император Максимилиан II (1527 – 1576). Тя е възпитавана строго католически.

Барбара се омъжва на 25 години на 5 декември 1565 г. във Ферара за Алфонсо II д’Есте (1533 – 1597) от Дом Есте, последният херцог на Ферара, Модена и Реджо. Тя е втората му съпруга. Алфонсо искал първо да се ожени за нейната с осем години по-малка и хубава сестра Йохана. Бракът е бездетен.

Барбара основава във Ферара след земетресение през 1570 г. сиропиталище, наречено на нея Санта Барбара, за което през 1572 г. подарява една оратория, от която по-късно произлиза църквата Санта Барбара.

Тя се разболява през 1566 г. от туберкулоза и умира през 1572 г. на 33 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Edith Schlocker: Schloss Ambras: Des Kaisers unglückliche Töchter, Die Presse, Nozze italiane, 2010
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Barbara von Oesterreich. Nr. 37. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 156.
  • Jahrbuch fur Europaische Geschichte 2007, Band 8, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007, S. 45 Digitalisat
  • Heinrich von Cybel: Historische Zeitschrift, 1868, S. 31 Digitalisat
  • Ludwig Eckardt: Vorlesungen über Goethe's Torquato Tasso, Chr. Fischer, 1852, S. 26

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]