Папска държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Папската държава през 1870 г.

Папската държава е теократична държава в Централна Италия в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.

Началото на Папската държава полага франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 15 век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици[1]. През 1861 – 1870 година територията на Папската област влиза в състава на Кралство Италия.

Наследник на Папската държава от 1929 година е Ватиканът.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гаврилов, Борислав. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 19.