Карл II (ерцхерцог на Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл II Франц Австрийски
ерцхерцог на Австрия
Anonym Erzherzog Karl II.jpg
Лични данни
Управление 1564 - 1590
Роден
Починал
Семейство
Династия Хабсбург
Баща Фердинанд I
Майка Анна Ягелонина
Брак Мария Ана Баварска
Потомци Анна, Мария Христина, Фердинанд II
Карл II Франц Австрийски в Общомедия

Карл II Франц Австрийски (на немски: Karl II Franz von Innerösterreich, * 3 юни 1540 във Виена, † 10 юли 1590 в Грац) е от 1564 г. до смъртта си ерцхерцог на Австрия и управлява във Вътрешна Австрия (Щирия, Крайна и Каринтия).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той произлиза от фамилията Хабсбург и е третият син на римско-немския крал и по-късен император Фердинанд I (1503 – 1564) и на Анна Ягелонина (1503 – 1547), която умира, когато той е на шест години.

Карл пътува като млад из Свещената Римска империя, Италия и Испания. Баща му разделя Хабсбургските наследствени земи. Най-големият му брат Максимилиан II получава само короната на Бохемия и Унгария и ерцхерцогство Долна Австрия, Фердинанд (II) получава Горна Австрия (с Тирол), и най-малкият Карл, 12-то дете от 15-те деца, херцогствата Щирия(марк), Каринтия, Крайн и графство Горица. Всичките синове са ерцхерцози на всичките наследствени земи и претенденти.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Мария Анна Баварска, съпруга на Карл II.

Баща му го предлага за жених на кралица Елизабет I от Англия, но преговите през 1559 – 1560 г. и отново през 1564 – 1568 г. са безуспешни. Също желанието за женитба с Мария Стюарт (1563/1564) няма успех.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Карл се жени на 26 август 1571 г. за своята баварска племенница принцеса Мария Ана Баварска (1551 – 1608), дъщеря на херцог Албрехт V от Бавария и Анна Австрийска, втората дъщеря на император Фердинанд I. Двамата имат 15 деца:

  1. Фердинанд (*/† 1572)
  2. Анна (1573 – 1598) ∞ 1592 Сигизмунд III Ваза, крал на Полша
  3. Мария Христина (1574 – 1621), 1612 абатеса на Хал ин Тирол ∞ 1595 – 1599 Сигизмунд Батори, велик княз на Трансилвания (Зибенбюрген)
  4. Катарина Рената (1576 – 1595), сгодена с Ранучо Фарнезе, херцог на Парма (1569 – 1622)
  5. Елизабет (1577 – 1586)
  6. Фердинанд II (1578 – 1637), император на Свещена римска империя
    1. Анна Мария Баварска (1574 – 1616)
    2. Елеонора Гонзага (1598 – 1655)
  7. Карл (1579 – 1580)
  8. Грегория Максимилиана (1581 – 1597), сгодена с Филип III от Испания
  9. Елеонора (1582 – 1620), дама в манастир Хал ин Тирол
  10. Максимилиан Ернст (1583 – 1616), ерцхерцог
  11. Маргарета (1584 – 1611) ∞ 1599 крал Филип III от Испания
  12. Леополд V Фердинанд, ерцхерцог (1586 – 1632)
  13. Констанца Австрийска (1588 – 1631) ∞ 1602 крал Сигизмунд III от Швеция и Полша от род Ваза
  14. Мария Магдалена ∞ 1608 Козимо II Медичи, великхерцог на Тоскана
  15. Карл Йозеф, Постум (1590 – 1624), Велик магистър на Тевтонския орден (1618 – 1624) и епископ на Бреслау (1608 – 1624) и Бриксен (1613 – 1624)

Управление[редактиране | редактиране на кода]

На 24 години, през 1564 г. малко преди смъртта на баща му Фердинанд, Карл отива в дадените му владения и започва да управлява.

Той е католик и довежда йезуитите в страната. [1]

Заради турските войни той основава през 1579 г. крепостта Карлщат (Карловац).


Меценат[редактиране | редактиране на кода]

Карл помага на изкуството и науката, особено на композитора Орландо ди Ласо. През 1573 г. той основава Академичната гимназия в Грац, 1585 г. университета в Грац.

От 1587 г. (завършен през 1612 г.) той построява бароков-мавзолей в манастир Зекау в Щирия. Той е погребан на 31 октомври 1590 г. в гробницата. [2]


Наследници[редактиране | редактиране на кода]

Понеже Карл се жени късно (на 31 години), и неговият първороден син умира, а вторият му син Фердинанд (II), при смъртта му е още малолетен, неговият братовчед Ерцхерцог Ернест Австрийски, тогава щатгалтер в Долна Австрия, поема опекунството и регентството във Вътрешна Австрия.


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Loserth: Der Huldigungsstreit nach dem Tode Erzherzog Karls II.. 1590 – 1592. Styria, Graz 1898 (http://www.literature.at/alo?objid=1025599).
  • Klag unnd Trostschrifft, München, 1590, urn:nbn:de:bvb:12-bsb00038847-9
  • Berthold Sutter: Karl II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 240 f. (Digitalisat).
  • Felix Stieve: Karl II. (Erzherzog von Österreich). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 318 – 322.
  • Regina-Bianca Kubitscheck: KARL II. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 22, Bautz, Nordhausen 2003, ISBN 3-88309-133-2, Sp. 701 – 705. (Artikelanfang)
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Karl II. von Steiermark. Nr. 132. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 358 – 360.
  • Kähler, Kircheisen: Allgemeine Deutsche Biographie. 15, Leipzig 1882, S. 318 – 322. – (12-bsb00008373-3)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arno Herzig: Die Rekatholisierung in den deutschen Territorien im 16. und 17. Jahrhundert. In: Geschichte und Gesellschaft. 26, 2000 S.80 – 82
  2. Benno Roth: Seckau: Geschichte und Kultur, 1164 – 1964. zur 800-Jahr-Feier der Weihe der Basilika. Herold, Wien-München 1964, S. 204.