Карл II (ерцхерцог на Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерцхерцог Карл II

Карл II Франц Австрийски (на немски: Karl II Franz von Innerösterreich, * 3 юни 1540 във Виена, † 10 юли 1590 в Грац) е от 1564 г. до смъртта си ерцхерцог на Австрия и управлява във Вътрешна Австрия (Щирия, Крайна и Каринтия). Той произлиза от фамилията Хабсбург и е третият син на римско-немския крал и по-късен император Фердинанд I (1503–1564) и на Анна Ягелонина (1503-1547), която умира, когато той е на шест години.

Карл пътува като млад из Свещената Римска империя, Италия и Испания. Баща му разделя Хабсбургските наследствени земи. Най-големият му брат Максимилиан II получава само короната на Бохемия и Унгария и ерцхерцогство Долна Австрия, Фердинанд (II) получава Горна Австрия (с Тирол), и най-малкият Карл, 12-то дете от 15-те деца, херцогствата Щирия(марк), Каринтия, Крайн и графство Горица. Всичките синове са ерцхерцози на всичките наследствени земи и претенденти.

На 24 години, през 1564 г. малко преди смъртта на баща му, той отива в дадените му страни и започва да управлява. Той е католик и довежда йезуитите в страната. [1]

Заради турските войни той основава през 1579 г. крепостта Карлщат (Карловац). Карл помага на изкуството и науката, особено на композитора Орландо ди Ласо. През 1573 г. той основава Академичната гимназия в Грац, 1585 г. университет в Грац. От 1587 г. (завършен през 1612 г.) той построява барок-мавзолей в манастир Зекау в Щирия. Той е погребан на 31 октомври 1590 г. в гробницата. [2]

Понеже Карл се жени късно (на 31 години), и неговият първороден син умира, а вторият му син Фердинанд (II), при смъртта му е още малолетен, неговият братовчед Ернст, тогава щатхалтер в Долна Австрия, поема опекунството и регентството във Вътрешна Австрия.

Фамилия[редактиране | edit source]

Принцеса Мария Анна Баварска, съпруга на Карл II.

Баща му го предлага за жених на кралица Елизабет I от Англия, но преговите през 1559–1560 г. и отново през 1564–1568 г. са безуспешни. Също желанието за женитба с Мария Стюарт (1563/1564) няма успех.

Карл се жени на 26 август 1571 г. за своята баварска племеница принцеса Мария Ана Баварска (1551–1608), дъщеря на херцог Албрехт V от Бавария и Анна Австрийска, втората дъщеря на император Фердинанд I. Двамата имат 15 деца:

  1. Фердинанд (*/† 1572)
  2. Анна (1573–1598) ∞ 1592 Сигизмунд III Ваза, крал на Полша
  3. Мария Христина (1574–1621), 1612 игуменка на Хал/Тирол ∞ 1595–1599 Сигизмунд Батори, велик княз на Трансилвания (Зибенбюрген)
  4. Катарина Рената (1576–1595)
  5. Елизабет (1577–1586)
  6. Фердинанд II (1578–1637), император
  7. Карл (1579–1580)
  8. Грегория Максимилиана (1581–1597)
  9. Елеонора (1582–1620), дама в манастир Хал/Тирол
  10. Максимилиан Ернст (1583–1616), ерцхерцог
  11. Маргарета (1584–1611) ∞ 1599 крал Филип III от Испания
  12. Леополд V Фердинанд, ерцхерцог (1586–1632)
  13. Констанца (1588–1631) ∞ 1602 крал Сигизмунд III от Швеция и Полша от род Ваза
  14. Мария Магдалена (1589–1631) ∞ 1608 Козимо II Медичи, великхерцог на Тоскана
  15. Карл Йозеф, Постум (1590–1624), Велик магистър на Тевтонския орден (1618–1624) и епископ на Бреслау (1608–1624) и Бриксен (1613–1624)

Литература[редактиране | edit source]

  • Johann Loserth: Der Huldigungsstreit nach dem Tode Erzherzog Karls II.. 1590 - 1592. Styria, Graz 1898 (http://www.literature.at/alo?objid=1025599).
  • Klag unnd Trostschrifft, München, 1590, urn:nbn:de:bvb:12-bsb00038847-9
  • Berthold Sutter: Karl II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 240 f. (Digitalisat).
  • Felix Stieve: Karl II. (Erzherzog von Österreich). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 318–322.
  • Regina-Bianca Kubitscheck: KARL II. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 22, Bautz, Nordhausen 2003, ISBN 3-88309-133-2, Sp. 701–705. (Artikelanfang)
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Karl II. von Steiermark. Nr. 132. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 358–360.
  • Kähler, Kircheisen: Allgemeine Deutsche Biographie. 15, Leipzig 1882, S. 318-322. - (12-bsb00008373-3)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Arno Herzig: Die Rekatholisierung in den deutschen Territorien im 16. und 17. Jahrhundert. In: Geschichte und Gesellschaft. 26, 2000 S.80-82
  2. Benno Roth: Seckau: Geschichte und Kultur, 1164-1964. zur 800-Jahr-Feier der Weihe der Basilika. Herold, Wien-München 1964, S. 204.